Петър Славов ни напусна внезапно на 1 април 2008 г. Две години по-рано, на 10 май 2006 г., барабанистът на ФСБ даде интервю за радио Тангра Мега Рок, чийто пълен текст ви предлагаме по-долу. Почивай в мир, Пепи!

Илияна Бойчева: Пепи Славов на телефона. Чуваш ли ни, Пепи?

Петър Славов: Много добре.

И. Б.: Здравей. Тук сме трима водещи - аз, Васил Върбанов и Мони Панчев. Приветстваме те всички! Днес е големият ФСБ ден по Тангра Мега Рок. Не можа да дойдеш тук, в радиото, защото животът ти все още е свързан с музиката и имаш чудесен музикален магазин. Това ли е единственото, което правиш, или записваш разни неща?

П. С.: Не, не записвам нищо. От време на време свиря по малко. С магазина се занимавам, но трябва да кажа, че съм приятно изненадан от това, че радио Тангра отново съществува. Беше голям минус, че го нямаше известно време.

Васил Върбанов: Поводът за този ден сте вие, ФСБ. Иван Лечев беше тук, после Ивчо и сега е твоят ред, а по-късно ще включим и Сашо Бахаров. Говорим великолепни неща за членовете на ФСБ през този ден.

И. Б.: Аз, например, не знаех, че освен в Джаз Фокус Трио, си свирил и в някои рок групи като Сребърните гривни.

П. С.: Да, разбира се. След Джаз Фокус имах няколко собствени групи - от биг бенди до секстети, след което възстановихме Фокус за известно време и тогава свирих година и половина или две и със Сребърните гривни. Влюбен съм в джаза от 13-годишен и непрекъснато само с джаз съм се занимавал. Затова ми хареса ФСБ - организацията им беше джазова. Хармонията им приличаше на джазова. Аранжиментите им приличаха на джаз и затова ми хареса идеята да работим и свирим заедно. Така че аз съм повече джаз музикант, макар че обичам и хубав рок.

Мони Панчев: Няколко думи за Джаз Фокус Трио?

П. С.: Това беше една група, създадена да направи музиката към филма “Фокус”. Милчо Левиев беше композиторът. Около Милчо се събрахме музиканти, които свиреха джаз. Междувременно започнахме да правим и собствени неща - блус, такива работи. Пикът беше през 1967 г. на фестивала в Монтрьо, който беше и конкурс и спечелихме наградата на публиката и на критиците. Мениджъри ни харесаха там. Започнахме много да пътуваме по Австрия, Швейцария, Германия. Това беше едно от първите издания на този фестивал. Другите в групата бяха Симеон Щерев, Милчо...
Във ФСБ бях по-голям от останалите и вече имах известни успехи, бях свирил повече преди това, затова успявах да балансирам нещата. ФСБ беше група от много силни индивидуалности, но музиката генерално се правеше от Косьо и Румен, а преди това и от Сашо. Никога не сме прекалявали с демонстрациите на техника, имам предвид като оборудване. Всичко, което правехме като музика, го правехме за себе си, а когато кореспондираше и до други хора, беше много радостно. Компромиси никога не сме правили на живо или в студийни записи. Много прецизно се обмисляше всичко и се репетираше. Много работехме над себе си и затова бяхме винаги в страхотна кондиция. Свирехме много в студио, пътувахме и бяхме заета група.
Отидох във ФСБ, когато вече бяха издали първия си албум. Когато дойдох, вече се записваше втория албум и аз взех малко участие в него. Тогава им казах, че тази прекрасна музика трябва да се чуе на живо и за да стане това, трябва да се купят някои инструменти, което можеше да стане само с пътуване в чужбина, така че ги събрах, организирах ги и направихме едно пътуване в чужбина. Тогава се занимавах и с рекламата и с тези неща във ФСБ.
Иначе с музика бях започнал да се занимавам още от малък, когато свирех на акордеон. След това се запалих страхотно по барабани и ходих при професор Палиев. Не ме харесваше много и даже не успях да вляза в музикалното училище, защото един месец преди изпита паднах от велосипед, щях да се пребия и не можах да се подготвя и да вляза в музикалното. После започнах сам да се подготвям с помощ от разни студенти, пак при Палиев ходих... При много хора съм учил.

М. П.: А какво слушахте тогава?

П. С.: Изключително джаз. Чарли Паркър ми беше любимец. Дизи Гилеспи също.

И. Б.: Коя част от работата с ФСБ ти беше по сърце повече - тази в студиото или множеството пищни концерти?

П. С.: Студийната работа е много изискваща, но има една скука в нея. Нищо не може да се сравни със свиренето на живо. Няма значение къде свирим - дали е в клуб, на студентски бал в Търново, примерно, или на голям концерт - свиренето на живо е най-хубавото нещо.

И. Б.: Знаеш ли дали ви предстои да правите нещо с ФСБ занапред?

П. С.: Не бих казал, защото не сме коментирали подобно нещо. Почти не комуникираме през последните години. Виждам се по-често с Ивайло и от време на време с Косьо. С Иван сигурно не съм се виждал от две години, а с Румен - от една, но искам да кажа, че по-добри и лоялни колеги в цялата си 50-годишна кариера не съм имал. Единици са се появявали, но като колектив такова нещо не е имало през живота ми никога повече. Те са изключително коректни и свестни момчета. Възпитани и умни хора са, а това, че не се виждаме, нищо не значи. Може да не съм виждал Иван или Румен, но ги обичам. И те държат на мен, сигурен съм, така че това са неща, които просто се случват. Всичко, което бих могъл да кажа за ФСБ, са само суперлативи - не само, защото са свързани с едни по-ранни младежки години, а защото това беше много сериозна работа, организация, музика, философия и идея.

Права: Тангра Мега Рок