SOFIA ROCKS 2014

07 July 2014
news page

SOFIA ROCKS 2014
30 SECONDS TO MARS, THE OFFSPRING

Mando Diao, Skillet, Alcest, Osssy

06.07.2014 г., стадион ‘Академик’, София

текст: Никола Шахпазов, снимки: Елена Ненкова

Рамките
Следим внимателно марката Sofia Rocks през годините, затова сме готови със сравнително правдоподобните си обобщения.

Понякога SOFIA ROCKS е по-скоро хеви (концертът на Голямата четворка на траша, Judas Priest), друг път е еклектична, но силна (Rammstein и Enslaved в една вечер, Kaiser Chiefs и Guns n’ Roses едни след други).



Въпреки задължителния еклектичен момент, това лято основното впечатление бе по-скоро, че Sofia Rocks е доста детски.

Защото още в 15:00 пространството директно пред сцената бе заето от деца (основно момчета) на възраст между 14 и 18 години, които очевидно очакваха най-вече Джаред Лето и неговите 30 Seconds to Mars. Встрани от неловкото усещане за сериозна възрастова разлика с тази аудитория, с усмивка забелязахме, че вместо обичайните метълски нашивки преобладаваха бижута с предпочитаните от 30STM геометрични фигури и вместо истински татуировки, децата си рисуваха пирамидки с черен маркер по ръцете.

Тази трогателна гледка остана доволно непроменена до излизането на THE OFFSPRING, когато редиците красиви момичета бяха пробити от малко по-стари пънк пушки.



Кой?
Задължителният социо-политически патос лесно бе пренесен на стадион ‘Академик’ още с излизането на немците Osssy – доволно анонимна банда, която (заедно с видния си фронтмен) бе една от истинските странности на Sofia Rocks 2014.

Стандартни до болка, Osssy ни представиха 40 минути скучен хардрок, пауър поп балади и сценично поведение, достойно за средностатистическа рок кръчма. След слизането им от сцената не се пробвахме да ги открием и да си закупим албума им ‘Serum’, разбира се.

Изненадата
Още ни е трудно да си обясним как ALCEST попаднаха в София, но се радваме, че видяхме поне 45 минути музика от една от най-добрите групи в европейския ъндърграунд.

Абсолютно непознати за следобедната публика, Neige и неговата команда ни представиха кратка селекция музикални пиеси от последния им албум ‘Shelter’ и вече класическия ‘Ecailles de Lune’.

Отнесеният слънчев пост рок/шугейз и леките блек моменти им се получиха отлично, Neige доминираше сцената с особената си усмивка и прошепнати вокали, но заключението ни е, че предпочитаме да гледаме Alcest в някой софийски клуб – с пълен сетлист и отбрана публика, която да ги оцени правилно.

Ню метъло нема’а умре
Отдавна бяхме отписали ню метъл групите и цялата им сцена (въпреки че Фред Дърст и неговите Limp Bizkit не се отказаха през годините), но ето че те се оказват доста жизнени до ден днешен.

Skillet често са определяни и като християнски рок, но всъщност са предвидима интерпретация на Papa Roach и P.O.D., подчертано американска и на моменти биеща на чиста поп музика с малко по-тежки китари.

Не може да се отрече, обаче, че Skillet са отработили лайв представянето си отлично, затова докато фронтменът Джон Купър помпа мускули, припява/крещи и общо взето не свири на бас китарата си (ползвайки я по-скоро като фалически символ, отколкото като инструмент), другите подскачат от една заучена стойка в друга, а един цигулар и един виоленчилист се включват с а-ла Apocalyptica патетика в ню метъл постройките.

Децата полудяват и скачат доста на ‘Monster’ и ‘Rise’, което пък води на мисълта защо никой не се е сетил да направи самостоятелни концерти на подобни банди – аудитория очевидно има.



Швеците
Стратегът от Мировяне отдавна заяви, че швеците са много добри, а Mando Diao бяха само поредното доказателство за неговата извънземна правота.

Със специални  кулиси и леко гей имидж, Mando Diao представят силен, макар и на моменти досаден сет, в който алтърнатив рока се слива с доброто старо диско, а песните за сладка порнография (‘Sweet Wet Dreams’) преливат в европейски хитове (‘Gloria’), правейки общото настроение приповдигнато и направо танцувално.

Последното, впрочем е присъщо само на разпръснати тук-таме групи – децата пред сцената не разбират денс музиката по този начин, а все по-многобройните хора с тениски на The Offspring нямат търпение да се започне с добрата стара пънкария.



Пънко нема’а умре!
Около началото на сета на THE OFFSPRING пред сцената нещата вече са се променили – очакващите с тийнейджърски трепет 30 SECONDS TO MARS все още преобладават, но сред тях са се вклинили групи стари кучета (тоест, на 30+), които едва дочакват първите акорди на Декстър и Noodles, за да започнат погото.



Макар че изпълняват целия ‘Smash’ (в леко разбъркана подредба, с особен акцент върху ‘It'll Be a Long Time’ и ‘Self Esteem’) и още седем парчета (имаше ‘The Kids Aren't Alright’, разбира се), сетът на THE OFFSPRING сякаш е кратък.

Защото американците са вложили толкова професионализъм и енергия в изпълнението на ударно кратките парчета, че ги изгледахме на един дъх, намирайки време за кратък скок в погото и много пеене заедно с Декстър.



Без да са архивни като The Rolling Stones, THE OFFSPRING се оказват идеалното забавление за хора от всякакви възрасти, ангажират целия стадион толкова ясно и силно, че бързаме да ги наречем абсолютните хедлайнери на вечерта. Добавяме към описанието им още перфектни.

Защото малко пънк групи могат да направят нещо такова – с подобен професионализъм и лекота.

30 SECONDS TO MARS - оставяме да допишете текста за тях в коментарите...или просто във вашето въображение. 

Както и на снимките на ЕЛЕНА НЕНКОВА....














 

Source: www.radiotangra.com

Tangra Top 40

  • 1top40 #1Patient Number 9
    OZZY OSBOURNE
  • 2We'll Be Back
    MEGADETH
  • 3Позор
    ONE DAY LESS
  • 4Omen
    VRANI VOLOSA
  • 5Salt of The Earth
    CHAPLIN'S DREAM

Gig guide

15
Oct
PRIMORIDAL and VRANI VOLOSA Клуб *MIXTAPE 5*, София
29
Oct
TIAMAT Клуб *MIXTAPE 5*, София
19
Nov
STONED JESUS Клуб *MIXTAPE 5*, София
13
Dec
URIAH HEEP's 50th ANNIVERSARY Зала 1 на НДК
28
Jun
THE ARISTOCRATS Клуб 'Joy Station', София