SEA OF BLACK 2014 festival in Burgas

02 August 2014
news page

TESTAMENT
Downslot
11.08.2014 
зала 'Универсиада', София

текст: Ивайло Алексанров, снимки: Цветелин Кръстев

Ей го на – втора година поред се случи летния бургаски екстремизъм Sea of Black Festival.

Явно когато нещо се прави от истински фенове, с много приятели, ентусиазмът няма начин да угасне, даже набира сила. Защото, въпреки липсата на голямо име за хедлайнър, фестивалът миналата събота беше по-як от миналогодишния, който си беше жестоко преживяване сам по себе си.

Тази година има две съществени разлики.

Първата е, че Sea Of Black 2014 е посветен на Краси Гюров - МАЛКИЯ (на снимката долу), който почина по-рано тази година, след като падна при скок с кайт сърф върху бетонните тетраподи край Сарафово.

Втората е, че фестивалът е безплатен. Условието да влезеш в Летния театър е просто да си с черна тениска. И беше почти напълно спазено. Така де, нали сме Sea of Black.



Тук пък е и единственият негатив – чак море не станахме. Макар и със свободен вход, фестивалът събра малко над 600 души, тоест не много повече от миналогодишното издание. И доста хора предпочетоха да висят отпред и да се наливат с бира от магазина. И после метълът не бил мизерен...

Но пък вътре, вътре беше абсолютният контрапункт – феновете бяха ухилени до ушите през цялото време, отново десетки приятели се видяха и прегръщаха като на празник (а не е ли такъв стабилното вече завръщане на култовия Дет Фест?) и изобщо духът на събитието си беше приятелство и метълизъм в най-добрите традиции. Още на входа се сблъсках с приятели от града, които директно ме питаха имам ли къде да спя (мерси, Насе, Кольо), вътре пък Цецо направо ми каза, че ще ме върне в София с колата. Нали ви казвам – приятелство.

А това е и отношението на Бабата към публиката, това събира и екипа, който прави целия фест – няколко приятели, стари лица от бургаския ъндърграунд, авери от години и фенове на екстремната музика. Е, когато такива хора, водени безкористно от желанието да вдъхват живот на сцената, се занимават с фестивала, няма начин да не им се получи.



Нахълтвам, взимам бира и няма минута след 16:00 първи изскачат варненските пънкари A-Moral и с директен шут ни вкарват в супер надъханите си парчета с абсолютно политически некоректни текстове, хранейки къде що депутат може. Което пък изобщо не пречи на парчетата да карат хората да скачат и да вилнеят. Купонът започна.

След 'Орехов прът', вокалистът на бандата Ивайло Петров грабва микрофона, докато следващата банда вади инструментите си и ни забавлява с поредната хранилка, този път акапелно и звучи звънливо, като вой на пиян махленски гамен. Разкош!

Втори са O.H. и, честно, директно откъснаха главите на публиката с мега напомпан метълкор, здрави рифове, мощен ритъм и злобно реване. Никакъв шанс да стоиш мирно. И феновете не стоят – пред тясната ивица между сцената и първия ред седалки се размятат различни телесни забележителности, дирижирани от ударния сет на софиянци. И следват първите викове за бис.

Бис няма, защото и времето е кът. Без много разправии на сцената излиза и старата бургаска бригада Necromancer.

Звучат така, сякаш 90-те не са си тръгвали, а бургазлии бяха и са сред най-яките ни банди в мелодичния дет/дарк метъл. И имат гости и изненади.

За две парчета с тях реве и Max Pain от The Revenge Project, а в края на сета им излиза и Христо Красимиров от Vrani Volosa в специалния трибют към Краси'Memories', която иначе Necromancer почти не свирят на живо.





По-късно, когато се виждаме с Ицо, той развълнуван споделя, че след изпълнението на песента, се е срещнал с родителите на починалия си приятел, които са дошли на фестивала вместо сина си.

Емоционално е, групите отдават почит, на видеоекрана се въртят снимки на сърфиста и чат-пат някой вдига наздравица за Краси.



Време е за класически траш метъл. Софийската банда Axecutor забива олдскуул трясък толкова добре, че дори и да не слушаш такава музика, няма как да не ти запали задника. Хора се юрват надолу, дисциплината от прескачане на седалки от миналата година се допълва с волна програма от балансиране по облегалка на пейка и уцелване на приятелско тяло с торс от скок. В компанията на разплискана бира, разбира се. Траш!

Първите гости от чужбина са гърците от Womb of Maggots. Звучат стегнато, забиват ударен грайндкор, който макар и да не блести с кой знае каква оригиналност, нито пък групата да прави нещо особено интересно на сцената, успява да прикове вниманието.

А накрая на сета си чупят бариерите и задръжките и пускат феновете на така или иначе адски голямата сцена, докато забиват квичащо-клокочещ кавър на Sepultura. Предната част на арената се превръща в мошпит, хора щастливо се мятат един срещу друг в най-готиното пого, което съм виждал напоследък – такова на сцена.



Това е и моментът, в който Womb of Maggots напълно пeчелят симпатиите – вадейки хора на сцената, те реално натискат педала на газта на настроението до ламарината и оттам вече е невъзможно да удържиш подивялата, развеселена тълпа. А и след миналогодишните ексцесии, охраната си е взела бележка и не се и опитва (евала отново на Бабата и Шиваров за липсата на каквито и да било проблеми).

Следващи са Muddy – гротескно и грозно аморфно чудовище, газещо в калните, мудни води на потния слъдж метъл, което с всяка крачка, всеки лайв, взема още и още души.


 
А освен с инструментален монотонен трясък, вече разполагат и с мега нахалните крясъци на Петко от Daily Noise Club.

До момента са най- различната група на фестивала – китаристът Георги е с овапцани в сажди лице и ръце, висок цилиндър и черен шлифер и мяза на коминочистач с китара.

Басът е в мощните ръце на Викса, с избелена физиономия като спал във варница и бяла престилка, опрскана в червени петна. Спокойно можеш да си представиш, че вместо бас, стиска сатър.



Барабаните, напук на гърчавата си снага, мощно ги налага Мицата, а вторият китарист Сашо крие лице зад кърпа и тираджийска шапка и спокойно може да опъва жици и в Brujeria. Не са лъжица за всяка уста и освен втрещените хора около мен пред сцената, има и доста, които се спасяват от мачкащия шум навън.



Някъде тогава дъждът решава да напомни, че и на морето вали. Само че над целия летен театър е опъната тента и напук на подгизналата морска градина, феновете на тежката музика си остават сухи отвън, докато накисват организъм в алкохолни напитки.

За изпълнението на Act Of Grotesque вече доволно съм подгрял и аз двигателите, чак пушек се вдига.



А не, това беше от друго (я подай пак насам) и искрено се веселя на шайката от психодиспансера в медицински престилки и откровен и весел грайндкор. Естествено, че трябват пациенти и погото отново се завихря на запустялата при Muddy сцена.
 


Полуголи хора се въртят, мятат се отгоре отново и отново, докато бургазлии удрят грозни шумни химни. Кой твърди че най-екстремните стилове не са забавни?

При Brothers In Blood вече става страшно. Групата е в яка форма, Шута се дере като пъдар, а публиката се превръща в море от черноризи леминги, преливащи от сцената и обратно горе.





Там някъде вече се предавам и отскачам за половинчасова беседа с Морфей.

Когато се надигам от пейката бандата тъкмо приключва, а аз се освежавам за срещата с любимия звяр Upyr.

Софийската дарк дуум банда набра страшна сила от издаването на дебютната си демокасетка 'Tunnels/Altars' тази зима, набра сериозна агитка верни фенове, свири с чудовищно добри банди като Kylesa, Windhand и Whitehorse, а от няколко месеца втора китара при тях е и Делян от инстру-ментъл четворката Center.



Светлините отново са приглушени, преливат от синкав мрак в кървавочервен фон, зад бандата отново има концептуални прожекции и забиват безобразно яко. Не е трудно да потънеш в атмосферата на Upyr, хипнотизиран от гласа и поведението на напълно отдадения психопат Boro Brodnik.

Удрят парчетата от демото, черпят ни и с безумния си кавър по 'Venus in Furs' и потъват в мрака.





Тематично, финалът идва с румънските блекаджии Akral Necrosis.

Още на първото парче става ясно, че комшиите живеят с тази музика и я свирят съвсем в духа на големите имена, размятат се из сцената и са истински пир за всички с черни души наоколо.

Моята обаче явно е по-шарена, защото уморено преплитам крака към изхода на летния театър и сладкия амок на съня.

Голямо БРАВО на хората зад Sea of Black, ще се видим догодина! Пожелавам ни го.


|

Source: radiotangra.com

Tangra Top 40

  • 1top40 #1Patient Number 9
    OZZY OSBOURNE
  • 2We'll Be Back
    MEGADETH
  • 3Позор
    ONE DAY LESS
  • 4Omen
    VRANI VOLOSA
  • 5Salt of The Earth
    CHAPLIN'S DREAM

Gig guide

15
Oct
PRIMORIDAL and VRANI VOLOSA Клуб *MIXTAPE 5*, София
29
Oct
TIAMAT Клуб *MIXTAPE 5*, София
19
Nov
STONED JESUS Клуб *MIXTAPE 5*, София
13
Dec
URIAH HEEP's 50th ANNIVERSARY Зала 1 на НДК
28
Jun
THE ARISTOCRATS Клуб 'Joy Station', София