26 януари 2016, клуб ‘Mixtape 5’, София

Текст: Никола Шахпазов, снимки: Цветелин Кръстев (скоро)

Чувстваме се привилегировани. Ние сме едни от първите (след нашите приятели в Атина и Солун), които ще станат част от турнето, което очакват с такова нетърпение в Западна Европа и САЩ. Защото въпреки скандалното напускане на Immortal (или може би точно заради него), от няколко месеца целият метъл свят говори тъкмо за Олве Ейкиму и неговия соло проект ABBATH. 

 

Това е отлична възможност да срещнем две от легендите на норвежкия блек (защото освен Abbath, на сцената беше и King ov Hell от Gorgoroth и God Seed), но и да стартираме гръмовно една много тежка седмица, до края на която тук ще свирят още няколко много важни имена от екстремната сцена. Поставяйки нещата в перспектива, подобно струпване на метъл събития в нашия град преди 10 години би било трудно постижимо, а преди 15 – абсолютна химера. Плюем на вродения ни негативизъм и с абсолютно задоволство констатираме, че понякога културният афиш на София прилича повече на този в Берлин, отколкото на онзи в Тирана.

 

Подготвили сме се подобаващо – дебютният албум на ABBATH от седмица бучи в главите ни, следван плътно от добрите стари Immortal класики ‘Blizzard Beasts’, ‘At The Heart of Winter’ и ‘Sons of Northern Darkness’. Всичко това ще ни бъде полезно малко по-късно, но първи тази вечер са бургаските траш/дет здравеняци The Revenge Project.

 

В рамките на сравнително краткия си сет те представят повечко неща от издадения само преди 3 месеца ‘Figment Paradise’ плюс стари парчета като ‘New Kind of Religion’ от дебютния ‘The Dawn of Nothingness’. Най-впечатляващ, както обикновено, е Стаффа – с агресивното си свирене и тениска на култовитеCoroner, той привлича дори повече внимание от масивния фронтмен Max Pain.

 

Неочаквано, в януарската вечер отново споменаваме така различните Anathema, когато на сцената се появява техният басист Джейми Кавана. И друг път сме го засичали в ‘Mixtape 5’ – той често действа като част от техническия екип на големите екстремни банди. 

 

ABBATH грубо прекъсват разговорите ни за меланхоличен ливърпулски рок с милитаристичния ритъм на ‘To War!’. С традиционните си доспехи, емблематичен грим и глас на гарван от Ада, фронтменът Abbath е достатъчно добра причина за истинско вълнение. Той знае отлично как да направи нещата специални – има изградено сценично поведение и отлична подборка от парчета за вечерта – редува по-малко познатите композиции от скорошния си дебют с неща на Immortal и I, а публиката съвсем очаквано избухва най-вече на ‘Tyrants’, ‘Fenrir Hunts’, ‘One by One’ и класическото ‘Nebular Ravens Winter’.

 

До голяма степен усещането е не толкова за мизантропски блек метъл концерт, колкото за класическо рокенрол шоу – енергията на Abbath и King е мощна и електризираща, звукът е на ниво и подбраните 13 парчета преливат едно в друго почти без прекъсвания, в които да си поемем дъх.

 

С подобно начало, очакванията ни за концертната 2016-а са оптимистично високи. Още повече, че в близките дни специалните събития продължават. Колко приятно е, когато София е по-скоро Берлин, отколкото Тирана!