AMEK X

12 May 2018
news page

Дълбоко, по-дълбоко, AMEK X

 
Клуб *MIXTAPE 5*, София
12 май 2018
 
Тест: Иван Шентов, снимки: Георги Челебиев
 
Десет години AMEK. Не е зле, предвид местната традиция готините неща да потъват в забвение и да се събуждат колкото да подхранят носталгията по миналото. През последните 10 години AMEK са неизменно тук, по един или друг начин. По-плахо и спорадично в началото, и с методична настъпателност през последните 2-3 години. От апокрифен, почти таен нойз колектив до определящ фактор с повече от 20 издания за последните 2 години. 

Чудесно е, че днес повече хора познават и следят изданията и събитията на колектива. Още по-добре е, че AMEK си проправя път там, където малцина смеят да минат. При това с размах!
 
Събитието по повод десетгодишнината на лейбъла е чудесен пример за това. 
 
12 май 2018. Мястото е *Mixtape 5*. Програмата започва навреме, точно в 18:30 с LATE. Колко подходящо! Запленен от новата будка за сандвичи в подлеза и аз закъснявам. Мамка му! Влизам накрая, нещата изглеждат така...
 
 
Точен съм обаче за сета на ATE. Проектът на Петър Петков – класически школуван китарист, който твори и живее в Полша – е удоволствие за сетивата. Халюциногенен и атмосферичен китарен дроун, изпълнен с финес и внушително внимание към детайла. Безспорно един от най-забележителните артисти на AMEK, при това с цели две издания за лейбъла през последните две години. 
 

С отзвучаването на последния епичен и необятно разтеглен във времето акорд на Петър, в голямата зала на *Mixtape* вече загрява CYBERIAN. Дълбоко в електрониката, неговото изпълнение е едновременно минималистично и ударно. AMEK X вече набира скорост!
 
Нищо обаче не може да ни подготви достатъчно добре за следващия акт. В малката зала, зад умопомрачителен тропически декор, се подготвят OOHS! Подчертано lo-fi звучене, отнесени вокали и най-сладките дръм машини и синтове от 80-те. Максим постоянно сменя 12-струнната Danelectro със слайд китара пред 40-ина вглъбени в себе си и съзерцаващи върховете на обувките си инди-ентусиасти. 
 
 

 

Албумът на дуото 'Tropic of Cancel' е просто задължителен за хипстърите тук – и в случая в тази популярна думичка няма и нотка на негативна конотация! 

Това не е, и няма как да бъде, чашата чай за всеки, но качеството на живото изпълнение и свежестта на самите парчета заслужават адмирации. OOHS! са една от онези групи, на които никак не можеш да свържеш с контекста на страната им на произход; те биха стояли отлично в някоя селекция на KEXP, но за наш късмет са издавани от AMEK, а не от SUB POPBurger или K Records

Артистите в двете зали се сменят по часовник – темпо, на което голяма част от публиката не издържа и се отправя към бара или за по цигара пред клуба. В подлеза пък се оформя една значителна групичка от „по-така“ изглеждащи хора, които явно очакват тежкия апостроф на вечерта – Trysth
 
Аз обаче се гмурвам обратно в хладния аквариум на A-side, където се вихри CONJECTURE от Гърция. Залата изглежда почти празна, въпреки че поне 200 човека са пръснати из цялото царство на *Mixtape 5*. Пространството обаче е добре дошло. Музиката на CONJECTURE е студена и вглъбена, но с достатъчно тяга, за да те държи в съзнание. 
 
 

 
Тим Хоулхаус идва директно от гиг на Острова и сетът му с родното дуо Leaver е пълен потрес! Ембиънт, лирични китари, смразяващи електронни звуци и тотално неочаквано приложение на акустичната китара на Тим... неотдавна момчетата издадоха тази си колаборация на касета, но на живо нещата заемат доста различна форма. 

За да съм максимално кратък, ще кажа само, че изпълнението се прие много добре, особено в заключителната си част, която представлява интензивен звуков еквивалент на полет извън орбита... в края на сета отварям очи, само за да видя много други около мен да правят същото. Приземяването е успешно!
 
 

 
Швейцарското ножче на родната електронна сцена Иван Шопов е готов зад пулта, заедно с Valance Drakes. Нямам представа дали това, което звучи го има и в общия им албум (който още не съм слушал), но честно казано се надявам да е така. 
 
 

 
Присъединявам се към най-многобройната тълпа – тази извън клуба, за да се настроя на по-специална вълна. 
 
Предстои концертът на Trysth. Последният концерт на Trysth! След като вече ни го причиниха веднъж (но после се събраха отново), краят на една от най-яките тежки групи в България е официален и неминуем. Каквито и да са причините на момчетата, според мен най-важното е, че изобщо такава група се случи у нас. Най-тежките артисти в каталога на AMEK и може би най-смелата българска метъл група, що се отнася до стилови експерименти и колаборации с електронни артисти (виж албума с ремикси Soulchambers Reworked). 
 
Времето идва и пичовете са на сцената. Изглежда познато и в къщи. Като на всеки друг лайв на Trysth в *Mixtape 5*. Само че този път е за последно. Дим и мъгла, силуети в тъмното. Тежко като живота, освобождаващо като смъртта. Момчетата са абсолютни машини! Адският тътен започва и оставя всички без дъх, докато препускаме заедно с групата през познати и нечувани наживо парчета. Без „здравей, здрасти“, без „ние сме тези и следващата песен е...“. Стегнато и професионално. Всяко следващо парче ни приближава към края на това преживяване и цялата – пълна до дъното – зала поема посланието и отговаря с движение. 
 
 
Ебати, каква група са Trysth! Жалко за всички, които никога не са се докосвали до ювелирната им работа. След последния им концерт в София остава единственият им албум – 'Soulchambers', колекцията с ремикси и обещанието да издадат записания до момента материал, част от който чухме на раздяла. Адмирации към AMEK, че успяха да направят този лайв реалност – едва ли има по-подходящо събитие, в рамките на което това да се случи. 
 
Едновременно натежал от емоция, но и освободен от тясното пространство на B-side, се местя няколко метра в дясно, където мачка Mytrip.

 
Ангел Симитчиев – човекът зад лейбъла и гръбнака на цялото това събитие – е в най-комфортното си творческо алтер его. Последните му творби са фини и мрачни; може би най-тежкият Mytrip до момента. След няколко минути внимателно слушане просветва идея. Нещо звучи различно. Звучи... гигантско! Да. За пръв път слушам Mytrip през толкова голяма саунд система, и дълбочината на музиката му навлиза в изцяло ново измерение. 
 
Колаборацията с EVITCELES, или последното физическо издание на AMEK, под името Protective е последното, което имам сили да чуя тази вечер. Тя продължава с афтър парти, а за мен продължава с каране към вкъщи под дъжда. 
 
Дори софийското време отбелязва подобаващо AMEK X
 
 

В заключение, едно събитие, за което ще се говори дълго и се явява истински пример за това как могат да се случват нещата. Смело и с размах, със силно застъпена местна сцена и достатъчно гости от други страни (за радост, най-често в колаборация с български проекти). Десетгодишнината на може би най-активния лейбъл за експериментална музика у нас е истински празник, пардон за клишето. Адмирации към Ангел Симитчиев, който носи на плещите си всичко това, както и на перфектния екип от приятели, който застана зад него. 
 
Сериозно, ако до сега не сте обърнали внимание на AMEK – не губете време. Цялата тази работа има да се разраства още много. Да не кажете, че не съм ви предупредил!
 
Source: RadioTangra.com