FISH & BAND at the ROman Theater in Plovdiv

21 September 2012
news page

FISH и група
Оркестър на Пловдивската филхармония
диригент: ЛЕВОН МАНУКЯН

21 септември 2012, Античен театър, Пловдив

текст: Георги Илиев & Васил Върбанов,
снимки: Асен Тонев & Елена Ненкова и др.

SOUNDS OF THE AGES 2012 - организиран от ТАНГРА МЕГА РОК

Всичко това можеше и да не се случи. Но се случи... и феновете на ФИШ са (меко казано) щастливи. Поне с такива емоции експлодират всички музикални форуми в страната.

ФИШ не просто изнесе поредния си концерт, с който задоволи претенциозните Marillion-маниаци. C безпрецедентното си излизане на сцената с музиканти от симфоничен оркестър, той и неговата група направиха нещо, което влиза в историята.

Излизаш, за да влезеш...” – това наистина е движение от едно измерение в друго, нали?



В Тангра Мега Рок работихме за всичко това в продължение на 9 дълги месеца и вечерта на 21 септември в Античния театър в Пловдив, магията, която всички ние очаквахме все по-нетърпеливо се случи.

ФИШ кацна в София 2 дни по-рано. Не е лесен за прегръщане, защото е с близо 2 глави по-висок от мен. И въпреки това или точно заради това – той посяга първи. Познаваме се още от средата на 90-те, когато направих първото си интервю по телефона и работехме за евентуален негов първи концерт у нас, посредством рок радио Тангра.

След това, по време на първия му български концерт, а след това и на втория (съответно в Банско и в зала 1 на НДК в София), съучаствах на тогавашните организатори, както и на журналистите, в контактите им с барда.

Стечение на обстоятелствата - след дългогодишните ми ръгби контакти с шотландци и все по-честите ми с УОТИ от EXPLOITED, се оказвах сред малкото местни, които разбират тежкия регионален акцент на ФИШ.

Тактично и деликатно предупреждавам младата репортерка на БНТ, че в интервюто, което й предстои, може и да не хване всички нюанси на това, което ще чуе. Тя е наясно, но въпреки това задава поне един въпрос, чийто отговор е чула преди малко :-).

Дисейз уорай джъс сейд...” – без грам раздразнение й отвръща нашият главен герой.



Четох доста за Пловдив, изглежда адски интересно.” – са едни от първите му следващи думи, докато пуши цигара (отвън !!!) и гледа старите пирати от неговата група, които си товарят инструментите и личния багаж в буса.

В Пловдив очевидно има невероятна стара част....Гледах сега от самолета и не видях някаква обособена стара част в София?” – подчертава с мелодична въпросителна интонация.

Е, вина за това имат англо-американските бомбардировки 1943-44, при това само над граждански обекти.” – информирам приятелски, защото знам, че голямата страст на ФИШ – историята, заема все по-голяма част от времето му. 

В интервю по телефона само преди месец, той си признава, че предстоящият му нов студиен албум ще бъде белязан силно от Първата световна война.

След вашите бомби, приятелите на Съветския съюз си построиха първия МОЛ – ЦУМ и още някои неща... и така.” – довършвам беседата по история на София и с потупване по гърба изпращам първата част от бандата на ФИШ към Пловдив.

Преди да затворя плъзгащата се вратата на буса с команди да се пазят дългите крайници, все пак ще се посмеем и за забавянето на полета им с половин час, заради заплаха за бомба на софийското летище. Тоест, интересите ни по съвременна история продължават....

Втората част от бандата ще кацне след близо 300 минути, по случайност заедно с цялата ANATHEMA. Най-биещ на очи е звуковият шеф - ШОН РОДЖЪРС, чийто раста шапки се виждат отдалече...

В крайна сметка, всички се събираме в лоби бара на хотела в първите часове на новия ден.

Той ще продължи с първи и много интензивни репетиции на групите с музикантите от оркестъра на Пловдивската филхармония, както и с 2 пресконференции в сградата на общината.



Схемата е логична – докато едната група репетира, другата се среща с медиите.

ФИШ
е първият, който се пробва при щрайховете. Бургаският диригент-звезда ЛЕВОН МАНУКЯН в случая не просто маха с палката, но е и правил орекстрациите на 5-те песни, които ФИШ ще изпълни за първи път с оркестър на следващия ден.

Мисля, че ще стане!” – ми праща sms той, докато съм пряк участник в пресконференцията на ANATHEMA.

Час по-късно, кметът ИВАН ТОТЕВ посреща и ФИШ, който идва от репетициите с фланелка с надпис “Stay calm and Listen to Fish”....

Самият ИВАН е заменил официалната стара ‘Anathema’, с по-типична за длъжността му риза, но без вратовръзка. Кметът е истински метъл от дете и това вече е известно на всички.



Въпросите валят от всякъде, а ФИШ отговаря ни всички, за да осъществи вероятно най-дългата прескоференция на тема музика давана някога в Пловдив.

Най-запомнящото се негово изречение:

"Аз никога не съм твърдял, че съм музикант. Аз пиша тектове и пея. Правя филми за ушите..."

За другите теми – търсете подробности в българските медии, нали затова се предполага, че бяха там.
Неясно защо, всички питат за дъжд – аз обещавам за пореден път, че няма да вали. Не си измислям, наистина съм проверил. ФИШ се залива от смях...



Ще последва всеобща вечеря, но случилото се на нея е или конфиденциално, или не си спомням за него ....

Сутринта преди концерта, ФИШ ме сочи с пръст и обвинява напевно:

Васил юуоър вееееееери дронк лас найт...

Ти пък имаш най-малко право да говориш.” – отговарям, пълен с национално достойнство и му намигам еднозначно, докато всички тръгваме по дългия път на новите археологически открития в Пловдив, придружавани от заместник кмета СТЕФАН СТОЯНОВ.

Ще последват най-малко 2 часа, в които все по-дебели ще стават буквите, с които пред очите ми изплуват спомени от италианските страници в ‘Глупаци в чужбина’ на Марк Твен – ‘ANOTHER BLOODY CHURCH!!!!’.



ФИШ се спира пред всеки камък и води непрекъснат диалог с новата звезда на пловдивската археология – МИЛЕНА РАЙЧЕВА (26), която с ослепително идеални зъби и руси коси очевидно създава у него и друг интерес, освен към делви и зидерия отпреди 19 века.

Минаваме през поне 3 обекта кипящи от общи работници, но за разлика от МИЛЕНА, която вероятно работи само с четчица и шпатула,  те удрят с кирки и скърцат със строителни колички.

В масовката от черноработници преобладават египетски и индийски черти, което засилва усещането за 'Индиана Джоунс'. Както и шалът, който ФИШ уместно е прехвърлил през врата си.

От страна на кирките долитат несмешни шеги по адрес на 2-та новоиткрити скелета (надявам се древни), а фотографът АСЕН ТОНЕВ без да трепне ги хваща на фокус.

В Пловдив, според мен, никога няма да има метро.... 



Много добре знам, че ФИШ ще трябва да репетира поне 2 часа, както и да изнесе официалния си концерт – още толкова, така че взимам нещата в ръце и отпращам звездите към обяда им, без да пропусна да благодаря на домакините.

По същата логика, ще забързам и този текст тук.

Концертът започва с умишлени 10 минути закъснение и въпреки че ще съкрати предварително замисляната си програма с 2 песни, ФИШ ще сгрее сърцата на 2000 души в Античния театър.

Подробности за това, ще открием в репортажа на ГЕОРГИ ИЛИЕВ – ГИДО – тук, малко по-долу.

На мен ми се налага да продължа да действам паралелно и за шоуто на ANATHEMA на следващия ден. Те ще започнат репетиции със сценичното осветление веднага след последната песен на шотландеца.

Тогава вече е ясно, че с ФИШ и ANATHEMA, Пловдив има още 2 много сериозни коза в кандидатурата си за Европейска столица на културата през 2019.




ФИШ наистина е голям. Дори и само за това, че на всякъде - на прескоференцията, по време на случайните разговори на улицата, както и от сцената не само, че не пропусна, но и подчертаваше, че за него е много приятно да види ANATHEMA отново, след като се започнал с тях за първи път едва 2 седмици по-рано.

"За съжаление, няма да мога да гледам този техен концерт, защото отлитам обратно само няколко часа след него. Няма как - у дома в Шотландия ще празнувам с мама и татко 60-ата годишнина от тяхната сватба."    

Истински колега-благородник от старата школа!

Хайде, Жоро - ти си!



21 септември 2012 – още в зоната на едноцифрените часове кацам на летище София от Лондон.

Прекратил съм пребиваването си на Острова, поради една от най-малко вероятните причини – ще гледам шоу в България, по-точно в Пловдив и то – ФИШ!
 
Преди 15 години се налагаше да се лети по обратния маршрут (вижте извадка от кутията със спомени), за да се присъства на това, което трудно може да се определи само като концерт – преживяване-откровение-проповед е, може би, по-точно определение за представленията на ФИШ.

Този път, обаче, ще е по-различно – ще има и оркестър!

След толкова "подходящи за симфонизация“ парчета, звучи почти невероятно това да му е за пръв път... Но по-добре късно, отколкото никога, а още по-добре – в България.

Свалям шапка (не че нося, но виртуално...) на организаторите и на кмета (г-н Тотев, мисля), който освен да оправя улиците и площадите в града си, стана патрон и на нещо, което е за душите на съгражданите си.

Не, че улиците са лошо нещо, но са краткотрайна инвестиция, сравнени с вечността на душата.



Времето ми стига да мина през вкъщи и да огранича багажа си до минимум, така че пътуването към Пловдив е по-леко.

Стигам там точно на време, за ГЕНЕРАЛНАТА РЕПЕТИЦИЯ, до която съм допуснат благодарение на В.В. 

Както е казал класикът, "гледам и на вярвам на ушите си!“ – ФИШ пее на 100%, филхармонията се включва наистина добре, а и музикантите от бандата са си на мястото с леки забележки... Накратко – има всички изгледи да бъде наистина „веднъж в живота“ преживяване.

И наистина е! След кратките встъпителни думи за откриването на Sounds of The Ages 2012, почва 'Faith Healer' - сякаш, за да ми напомни откъде съм тръгнал.

Това парче за пръв път излиза като Б-страна на сингъла 'Big Wedge' през 1989 в изпълнение на живо от лондонския The Town and Country Club. Включено е 10 години по-късно в 'Raingods With Zippos' и е едно от малкото, чийто текст не е на Дерек Дик.



В началото музиката се чува малко трудно, но това явно е в резултат от присъствието на няколко хиляди човека, които жадно попиват всеки звук.

Приказното същество зад пулта, ШОН РОДЖЪРС (на снимката долу - от генералната репетиция) усеща нуждата от още сила и при 'Credo' вече всичко е наред.



ФИШ решава да се потопи във всенародната любов и прави разходка сред публиката, която пляска с него.



Трудно бихте могли да намерите по-убийствена песен от 'Assassing', а фактът, че е писана преди 30 години, не я прави по-малко актуална – напротив...

След още 2 парчета ('Long Cold Day' и 'Brother 52') идва ред и на филхармонията - 'The Perception of Johnny Punter' е първото от 'Sunsets on Empire' (1997). и първото с оркестър тази вечер.

Докато класическите музиканти настройват инструментите си, ФИШ разказва за преживяванията си в Пловдив и Босна – как при посещение на разкопки тук, най-силно го е впечатлил черният пласт – този на разрушението. Сигурен е, че след време такъв пласт ще има и в Босна, където през 1996 е бил да свири за мироопазващите сили и се е сблъскал с войната директно.

Този сблъсък го е вдъхновил да напише и парчето:

Just another village burning in the hills,
I saw it on the TV, just another thrill,

Someone else's problems, someone else's grief,
Someone else's children, living on the planet.

We are in another world living on the planet,
We are in another world living on the planet, we are, we are.


It's just one of those places that never exist till you've been there,
It's just one of those things that you never will see till you wake up...



Отпивайки направо от бутилката вино (коментар – "аз съм шотландец – нормално е"), ФИШ ни води с красивата стъпка на джентълменското извинение (писано за майката на дъщеря му – руска балерина) през пустошта на огледалата към невинното парти под режисурата на Фелини.

Споделя толкова лични неща с публиката, че му се налага да промени първоначания план и пропуска 'Open Water', за да чуем невероятното 'Cliche' – само при спомена ме полазват мравки...

Използва инструменталната част, за да си вземе нова бутилка и прави нова промяна – няма да преживеем 'Fugazi' (за мое съжаление), но пък след 'Lavender' (обявено за последно), получаваме 'Bitter Suite', което компенсира броя на парчетата от Marillion – ерата.



Бисът е логичното 'The Company', което ме кара да си помечтая да пийна и поговоря още един път в живота си (за последно 2005 в София) с него...

Извинява се, че няма време за повече – трябва да става след 6 часа, за да ходи на 60-годишнината от сватбата на родителите си... Явно няма да има време за мен, но решавам да рискувам и отивам зад кулисите, поне да му кажа благодаря и наздраве...



Заварвам го да седи преоблечен в тениската 'Пловдив 2019', подарена му от Общината, с бутилка в едната и с цигара в другата ръка.

Разговорът тръгва в посока дали сме се научили да правим покриви (през 2005-та му направи ужасно впечатление как правим покриви в България), което ясно показва, че паметта му е заработила и си спомня какво сме говорили...

Между многократните прекъсвания за автографи и снимки и една молба от бременна да измисли име за момичето й, което ще се роди през октомври, успяваме да се разберем къде ще се видим за кратко в компанията на белоруси...

Налага се да обясня на наливача (това не е барман, щом не знае) как се прави, като, за да компенсирам ограниченото време, удвоявам пропорциите на водката и каулата.

Питието има ефект и получавам още подробности от пътуванията му в Босна и Косово, които няма как да споделя без разрешение...



След още няколко твърди коктейла (наливачът получи похвала от ФИШ как го прави) и прекрасни разговори с момчетата от ШОН РОДЖЪРС, си казваме лека нощ и до скоро – със сигурност иска да се върне тук, където все още има хора, слушащи гласа му...

ГАЛЕРИЯ - предстои

 

 

Source: radiotangra.com