BLOODBATH – 'Grand Morbid Funeral' (2014)

04 December 2014
BLOODBATH – 'Grand Morbid Funeral' (2014)
  • Лейбъл: Peaceville
  • Издаден: 2014
  • Aвтор: Никола Шахпазов
  • Оценка:

Може би напускането на Дан Суаньо през 2006 не бе възприето като истинско сътресение, но финалното оттегляне на Микаел Окерфелт (той вече го бе направил веднъж – през 2003) направи бъдещето на BLOODBATH съвсем неясно.

И тъй като това винаги е била супергрупа, нямаше как на негово място да застане просто някой от хилядите в световния ъндърграунд. Изборът на Ник Холмс изглеждаше изненадващ, но всъщност това беше единственото смислено решение – Окерфелт трябваше да бъде заменен от човек с абсолютно различен, но лесно разпознаваем стил.

Вокалите на Холмс не се вписват в класическия дет грухтеж (такъв той владееше в далечните години, когато Paradise Lost издаваха албуми като 'Lost Paradise' и 'Gothic'), но са достатъчно корозивни, стържещи и зли, за да паснат отлично на четвъртия BLOODBATH.

'Grand Morbid Funeral' звучи удивително силно и сериозно, особено предвид обичайната предубеденост, че BLOODBATH е просто страничен проект, който хора от Katatonia и Opeth правят за забава.

След сравнително скучните 'Unblessing the Purity' и 'The Fathomless Mastery', бандата отново звучи стегнато, атмосферата е значително по-мрачна, темпото варира от средно до бързо (проверете  непрощаващия галоп във 'Famine of God's Word'), а саундът е съвсем олдскуул (само чуйте как звучат китарите в 'Anne' и забележете неподправения траш в 'My Torturer').

До голяма степен, това е деветдесетарски продукт, повторно преживяване на времената, в които 'Covenant', 'Mental Funeral' и 'Legion' бяха сред най-важните събития в ъндърграунда. На места ще откриете дори намигания към 'Brave Murder Day' и 'Dance of December Souls' на Katatonia, което приемаме за още една носталгична препратка от страна на великия Blakkheim към отминалите (златни) времена на дет метъла.

Няма да се престрашим да наречем 'Grand Morbid Funeral' шедьовър, но пък ще ви го препоръчаме като един добър саундтрак за тъмните зимни дни, по време на които спокойно можете да клатите глава, а не само да дебелеете пред телевизора. Обърнете особено внимание на откриващото 'Let the Stillborn Come to Me', напоеното с чумава атмосфера 'Church of Vastitas' и едноиммения финал, в който се включват Крис Рифърт и Ерик Кътлър от Autopsy.