AMORPHIS – 'Queen of Time' (2018)

22 May 2018
AMORPHIS – 'Queen of Time' (2018)
  • Лейбъл: Nuclear Blast/Wizard
  • Издаден: 2018
  • Aвтор: Христина Димитрова-Трин
  • Оценка:

English version coming soon

Постоянството и предвидимостта в повечето случаи се смятат за добри качества. Постоянството и предвидимостта на AMORPHIS, несъмнено, също са нещо много хубаво. Издават нов албум горе-долу на всеки две години, две години и половина, с общо взето, постоянно добро качество. 

 
Времената, когато AMORPHIS чупеха оковите и клишетата на дет метъла са отдавна отминали и сега е трудно да им се лепне етикет. Доскоро често ги сравняваха с OPETH, но OPETH минаха в джаза (буквално) и неизбежното споменаване на OPETH в ревю на албум на AMORPHIS, стана крайно нелепо и постепенно изчезна. А и без това никога не сме били любители на етикетите, сравненията и тесните жанрови дефиниции. Може спокойно да се каже, че AMORPHIS са си в свой собствен жанр и в това няма абсолютно нищо лошо. 
 
В 'Queen of Time' AMORPHIS показват въпросното постоянство. След фантастичния 'Under the Red Cloud' от 2015, силно желаехме следващият албум да е поне толкова добър, особено след предишните леки разочарования. 'Queen of Time' не само, че не разочарова, а и дори изненадва приятно, защото надгражда предишния албум и вкарва някои нови (твърде приятни) елементи. 
 
Очевидно съвместната работа на AMORPHIS с шведския продуцент Йенс Богрен (работил също и с OPETH и PARADISE LOST) продължава да е твърде успешна и плодотворна и той успява да извади най-доброто, на което групата е способна в момента. 
 
Силната заявка беше дадена още с първия сингъл 'The Bee', който въпреки стряскащото диско интро, се оказа изключително приятно и запомнящо се парче. 
 
В 'Queen of Time' има всичко, което имаше в 'Under the Red Cloud' – саксофон и флейти (отново Кригел Гланцман от ELUVEITIE), женски вокали, така обичаните от Еса Холопайнен китарни дилеи и разкошните му сола, блек метъл вокалите на Томи Йоутсен, фолк, седемдесетарски прог, църковен орган, клавирни сола. 
 
Има, обаче, и някои приятни новости – ориенталски ритми (първо мислехме, че това в 'The Golden Elk' е бузуки, но се оказа, че е арабският струнен инструмент уд), хор и оркестър (Orphaned Land’s Oriental Orchestra, който се изявява и в най-новия албум на ORPHANED LAND – 'Unsung Prophets and Dead Messiahs'). 

Несъмнено 'Queen of Time' (а и не само) би звучал абсолютно великолепно с хор и оркестър в Античния театър в Пловдив.
 
Другата новост, която си струва да се спомене, е че след над 25 години съществуване, най-сетне чуваме текст на фински в песен на AMORPHIS – в 'Daughter of Hate' авторът на всички оригиналните текстове (на фински) на AMORPHIS от 'Silent Waters' насам, чете куплет. 
 
С други думи, 'Queen of Time' е точно толкова прекрасен, колкото и 'Under the Red Cloud', с изобилие от чудесни парчета като например 'Message in the Amber''Daughter of Hate''The Golden Elk' и 'Pyres on the Coast' и почти никакъв излишен пълнеж.
 
Все пак, има и някои разочарования. Песента с Анеке ван Хийрсберхен - 'Amongst Stars', която бе пусната като видео точно ден преди излизането на 'Queen of Time', е доста скучна. Имайки предвид неоспоримия талант и на Анеке, и на AMORPHIS, имахме доста по-големи очаквания, но, уви, парчето звучи твърде генерично и незапомнящо се. 

Още повече, че дуетите между Анеке и Томи Йоутсен в концертния албум 'An Evening With Friends in Huvila', са истинско вълшебство и се надявахме да чуем нещо наистина несравнимо. Неизбежно е и сравнението между 'White Night' с непрежалимата Алеа Станбридж ('Trees Of Eternity') от предишния албум и то никак не е в полза на 'Amongst Stars'
 
Струва си, както винаги, да споменем и бонус траковете, които в случая на Amorphis обикновено заслужават да са включени като „пълноправни“ песни в албума. В 'Queen of Time' положението е малко смесено. 
 
Безспорно 'As Mountains Crumble' е интригуващо. Вероятно основната причина за това е фактът, че е написано от славно завърналия се „стар“ басист (1990-2000) на AMORPHIS - Оли-Пекка (Оппу) Лайне и се отличава от „производството“ на композиторския Ленън-Маккартни на Amorphis – Холопайнен-Калио

Иначе Оппу е автор и на стари AMORPHIS прелести като 'Against Widows', а напоследък е и един от основните композитори в супергрупата BARREN EARTH. Всъщност, 'As Mountains Crumble' звучи доста подобно на BARREN EARTH.
 
Другият бонус трак – 'Brother and Sister' – е много уместно подбран за такъв. Не че е лош, просто не е нищо особено и по-скоро би натежал в акбума. Японският бонус 'Honeyflow', пък, звучи като музика за стара японска електронна игра от средата на 80-те години на миналия век. 
 
Като цяло, 'Queen of Time' звучи като логичното продължение в творчеството на AMORPHIS. Едва ли някой все още очаква да издадат нов 'Tales From the Thousand Lakes'. В крайна сметка, всяко нещо е с времето си. AMORPHIS са изиграли ключовата си роля преди 20+ години и сега могат да си позволят лукса да издават улегнали албуми. Това, разбира се, не е нещо непременно лошо, дори напротив. 'Queen of Time' несъмнено се нарежда на челните позиции в класацията на най-силните албуми на годината, макар че дори още не сме я преполовили.

Tangra Top 40

  • 1top40 #1The One You Know
    ALICE IN CHAINS
  • 2You Never Knew My Mind
    CHRIS CORNELL
  • 3Can't Deny Me
    PEARL JAM
  • 4Levitate
    IMELDA MAY
  • 5Refugee Song
    KULTUR SHOCK

Gig guide

19
Jun
STING Античен театър, Пловдив
20
Jun
STING Античен театър, Пловдив
27
Jun
STONE SOUR Летище София
30
Jun
SKILLET Зала 'Универсиада', София
3
Jul
THY ART IS MURDER Клуб *MIXTAPE 5*, София