Crematory винаги са били странна банда. То не бяха разделяния, разпадания, стилови завои... и все "триумфални завръщания", последното от които - "Pray" - доста  сполучливо. Както казаха преди концерта, определят бандата като "професионално хоби",  което си е чисто двусмислие, но пък иди ги разбери тия немци. Освен това, двамата основни членове са и женени, че имат и дете, което мъкнат с тях по турнета, барабар  с детегледачката му.

А и че стилът им е уникален е ясно на всеки, задълбавал в жанра. Толкова  уникален, че дори си нямах идея кой ги слуша. Kато се замисля, не се сещам за познат, който да е заклет фен. А пък в събота софийската зала "Христо  Ботев" не беше никак празна. "Копелеее, нямах представа, че ги слушаш тия!" и подобни бяха най-честите реплики, които си разменяха посъбралите се пред залата  фенове.

По принцип, почти всеки репортаж за концерт в България преминава в някакви печални констатации я за звука, я за посещаемостта, я за организацията. За посещаемостта,  както споменах, не беше зле - около 2000 души си е прилично, че дори ме и изненада. Организацията си беше на ниво, въпреки че на Art BG това им е първи такъв концерт. А звукът наистина не беше като от гръмките закани за кристално качество, но пък беше на най-приличното ниво, постижимо в тази зала. Така че стига странични глупости, ами да се съсредоточим върху това, което направиха бандите.

Първи забиха добре познатите ни The Revenge Project, които си бяха както обикновено железни. Сетът им бе доминиран от парчета от предстоящия им втори албум, които са една идея по-динамични. Не пропуснаха и добре познати стари резачки като "Anger to  Dwell", преди да затворят сета си с новата (удостоена и с видеоклип) "1000 Voices".

Hyperborea са друга бира, без да са по-малко железни. Че и напротив - доста  по-директен и първичен дет метъл. Освен парчета от "Architecture of Mind" и "Cryogenic Somnia", пичовете забиха и чисто новата "Age of Hypocrisy", която си беше  поредната очаквано стабилна месомелачка. И на двете български банди им беше дадено  време да изсвирят сетове, които ми се сториха по-дълги от това, което съм свикнал  да чувам от подгряващи групи. За което евала, де. Заслужават си възможност за изява.

След не особено дълга пауза, на сцената изскочи едно от роудитата на Crematory и под бурни аплодисменти ни обясни как ни предстои да се забавляваме зверски. След кратко клавирно интро се появиха и самите немци, започвайки сета си с енергичната "Remember" от последния им албум. Последваха парчета от всички периоди на бандата, измежду които "Ist es wahr", "Fly", "Pray", "Shadows of Mine" и "The Fallen". Мечтата ми да чуя и "Tears of Time" на живо също се сбъдна.

За банда с преобладаващи бавни и мрачни песни в дискографията, Crematory имат учудващо  раздвижено сценично поведение. Матиас и Харалд не спряха да куфеят и да скачат по сцената, като не знам как не се удариха поне веднъж. Особено като се има предвид, че китаристът обърна 3-4 бири по време на сета, а и въобще не му бяха първите за деня... Феликс също изглежда искрено се забавляваше и не можа да си намери място на  сцената, ами тичаше напред-назад цели 2 часа. Картината се допълваше от детето на Маркус и Катрин, което през цялото време им се катереше по главите, докато свирят.  Уникално за метъл концерт, ама нали казах вече, че са уникална банда...

Някъде по средата на сета извадиха и българско знаме, което не спряха да веят и целуват бая време. Сетът бе затворен от "When Darkness Falls", чиято и без това  умопомрачително яка средна част бе заменена от картечните откоси от "One" на  Metallica, интрото на Slayer-ската "Raining Blood" и накрая малък откъс и от "Arise" на Sepultura... Таящият се във всеки траш метъл фен в този момент направо онемя от кеф. Няма как да се мине и без бисове, а единия от тях беше голяма изненада за мен - "I Never Die" - сигурно най-тежката и китарна песен на Crematory въобще. Пичовете затварят всеки свой албум с балада, така затвориха и лайфа - със солово изпълнение на "Perils of the Wind" от страна на Матиас. Уникални.

Текст: Стефан Топузов

Снимки: Бояна Атанасова