TARJA
Crimson Blue
3.11.2014, зала Универсиада, София

текст: Христина Димитрова, снимки: авторът

Докато се размотаваме из фоайето и доста пълната зала 'Универсиада' с приятели и познати, се опитваме да преборим колко пъти е гостувала в България ТАРЯ от първия й концерт в същата тази зала през 2008. Първо ги докарахме до шест, но се оказаха седем, което прави по средно веднъж годишно. Някой съвсем уместно отбеляза, че единствената група, която я води по брой концерти в България, е Helloween и то защото единия път (вече не помним кой) изнесе два концерта в два поредни дни.



Човек би допуснал, че след толкова много посещения, на публиката леко ще й е омръзнало да гледа ТАРЯ всяка година, но подобно предположение се оказва напълно грешно. Залата се пълни - седалките се почти пълтно заети, теренът също бавно се запълва с хора.

Подгряващата група – руснаците CRIMSON BLUE излизат на сцената. Двамата младежи сядат на столчета с кухарки, а певицата, издокарана в рокля с леопардов принт, повече приличаща на домашен пеньоар, застава между тях. Ще ни изпълнят акустичен сет, обилно гарниран със синтбек.

Струи досада. Момичето може да пее, спор няма, обаче цялото представление е на ниво заспала читалищна вечеринка. Да не говорим, че роклята с леопардовия принт се счита за проява на лош вкус сред опредлени кръгове, представители на които със сигурност присъстват тази вечер в залата. Имайки предвид доста неприятното впечатление, което остави у публиката подгряващата група на концерта на ТАРЯ в Арена 'Армеец' през 2012, може би е най-добре просто да не води подгряващи групи. Или да ги подбира по-добре.



Стандартните 40 минути се точат бавно като петмез, но все пак в един момент свършват с вече превърналото се в клише селфи-на-групата-с-публиката-за-фон. Залата е вече прилично пълна и всички чакат търпеливо любимката им да излезе на сцената, закрита с полу-прозрачна черно-червена завеса.

Прави впечатление, че средната възраст на публиката е някъде около 30-и-няколко. Има и деца, разбира се, но има и доста  "възрастни“, а тийнейджърите са единични бройки.   

Малко след 21 ч. завеста най-сетне пада на пода с първите акорди на 'In For A Kill' и публиката изпада в екстаз. От фотопита ясно се вижда, че ТАРЯ е развълнувана и не се преструва.

Концертите й в България отдавна са се превърнали в квази-религиозни ритуали на взаимно обожание и тази вечер не е по-различно. Нищо, че е за седми път.

Следва '5000 Letters' - може би най-запомнящата се песен от последния й засега албум 'Colours In The Dark' (2013), който сам по себе си не е чак толкова впечатляващ. Следват песни от предишните й албуми, а първият й голям хит, 'I Walk Alone', е посветена на българската публика. "България е втори, не - трети дом за мен,“ казва ТАРЯ. “Винаги обичам да идвам тук.”

Публиката пищи във възторг, а от трибуните ясно се забелязва и прави впечатление, че с течение на годините проукцията на сцената е станала доста по-мащабна. ТАРЯ вече отдавна се е отърсила от тежката сянка на Nightwish и се е превърнала в звезда сама по себе си. Тениски на Nightwish из залата почти не се виждат и никой не очаква сериозно да чуе нещо от този репертоар. Но за това малко по-късно.
 


Многогласният акапелен припев на 'Anteroom Of Death' е изпипан до съвършенство, докато на сцената бушува визуално пиршество от светлини. 'Never Enough' завършва с изпълнение на бенда на ТАРЯ, където отново имаме удоволствието да се насладим на виолончело лудориите на МАКС ЛИЛЯ.

ТАРЯ се връща на сцената, пременена с нов тоалет. Кавърът й на 'The Darkness' на ПИТЪР ГЕЙБРИЪЛ се получава по-добре от повечето други кавъри, които е правила. Някой от първите редове на публиката хвърля розово плюшено мече на сцената, а малко след това и българско знаме, което ТАРЯ целува и премята през врата си. Трогателно е наистина, имайки предвид, че най-вероятно го прави с искрени чувства.



В средата на първия бис, прозвучава 'I Wish I Had An Angel', което кара публиката долу на терена да подскача от радост. Изглежда все пак всички тайно сме се надявали да чуем и нещо от репертоара й с Nightwish.

След 'Until My Last Breath' има поклони, но, разбира се, ТАРЯ няма да си тръгне просто така. Публиката тропа с крака по дървения под на залата, пляска, свирка и крещи. Концертът приключва, този път наистина, с 'Over The Hills And Far Away'. ТАРЯ ни обеща скоро пак да дойде. Сигурно ще го направи...