SLAYER и ANTHRAX в София

31 Май 2016
news page

SLAYER
ANTHRAX

Зимен дворец, София, 31 май, 2016

ГАЛЕРИЯ ЕЛЕНА НЕНКОВА

31 май 2016 - това е денят, който събра метъл елитът на българската нация в Зимния дворец в София. SLAYER и ANTHRAX (без нужда от съпорт) изнесоха шоу, което ще остане за дълго в историята.

Над 4 хиляди чифта български уши и очи станаха свидетели на настоящата форма на двете легендарни групи. SLAYER в ролята на основно име на вечерта осезаемо бяха намалили звука на своите специални гости. Неизбежно е да има доволни и недоволни, защото за едни чашата винаги е полупълна, за други - полупразна.

Първите, естествено, са в много по-изгодно положение.

А ето и репортаж на един по-скоро колебаещ се...който никога не е бил фен на SLAYER:


текст: Ивайло Александров, снимки: Елена Ненкова и др.
 
През 1993 влязох в музикален магазин и помолих да ми дадат нещо твърдо, със стегнат и чист звук и да е по-тежко от бандите, които слушах дотогава (Iron Maiden, Helloween, Cinderella), но да е с чисто пеене. Мацката ми подаде една касетка и каза, че това е новият албум на групата, излязъл току що и че ако не ми хареса, мога да я сменя с нещо друго. Албумът беше 'Sound of White Noise', а групата ANTHRAX. Касетката в момента е на бюрото ми.
 
През 2003 ANTHRAX така и не излязоха на концерта си на стадион 'Академик', защото буря буквално отвя сцената.
 
През 2010 пропусквателният режим на стадион 'Васил Левски' и ранният час ми позволиха да слушам един час ANTHRAX... пред стадиона, песен след песен късащи парченца от сърцето ми.
 
През 2016 най-сетне видях ANTHRAX на живо. С Джоуи Беладона на микрофона, в стегната форма и едва 55-минутен сет. 
 
 
Защо споделям всичко това ли? За да си излея мъката, че бях на скучен концерт на една от най-старите ми любими банди. Скучен, да. Защото звукът за ANTHRAX беше доволно гаден - тих, кънтящ, с почти глухи барабани.
 
Един приятел го синтезира с "Копеле, звучи като St. Anger".
 
Защото сетът им, включващ три нови ('Evil Twin', 'Fight 'em Till You Can't' и 'Breathing Lightning') и пет стари ('Caught in a Mosh', 'Got the Time', 'Antisocial', 'Medusa', 'Indians') песни за по-малко от час, беше крайно недостатъчен за 23 години чакане.
 
И не, че ANTHRAX не свириха яко, не че Беладона не пее змейски за годините си (но пее с вибрато и патос, което доближава песните по-скоро до бандата на Дио) или че останалите не стояха здраво на сцена. (Ивайло, това ЧАРЛИ БЕНАНТЕ ли беше зад барабаните??? бел.ред.*)
 
Но някак липсваше емоция и чувство в изпълнението им. А може вината да е в кофти звука и нетърпимата жега в залата. Знам ли. Но се надявам да ги видя на тяхно собствено шоу, пред тяхна публика.
 


Снимката, качена във Facebook от СКОТ ИЪН след концерта с текст: Bulgaria I would drive from Los Angeles let alone Munich to play for you. You were amazing. Thank you!!! #forallkingsworldtour
 
А иначе шоу в залата имаше. От конкурса по air guitar във фоайето, с водещ Шута от Piranha и Vendetta, жури бай Катрафил Рапана и Мъни от Холера като един от участниците, през симпатичната гледка на костюмирания Емил Джасим, понесъл обемисто куфарче и смеещ се на шегата, че е единственият посетител на концерта с близкоизточни корени, а е влязъл в залата с куфар, та до пияния до смърт глиган, който с пирует се стовари върху единия аквариум с пуканки и падайки, се погреба под тях. (и двете снимки долу са на автора...)
 
 
Няма скука в големи концерти, които събират какви ли не образи. Свинщина всякаква. А, нека не забравяме и каката, надраскала с червен маркер логото на Slayer на ръката си, но така сляла първите две букви, че се четеше ЦAYER.
 
 
А SLAYER са богове. Честно. Ебати великата банда. Колкото и да не харесвам албумите след 'God Hates Us All' или да ми е тъпо за Ханеман и Ломбардо.

Том Арая, Кери Кинг, Гари Холт и Пол Бостаф са като циклон на сцена. Гари се раздава зверски, личи си, че метълът е неговата религия. Том е поодъртял, стои статично (все пак преди години му оперираха и врата), но е звяр. Кери Кинг винаги ми е бил скучен, но е като емблема на бандата. А Пол е жесток барабанист.
 

 
И независимо дали свирят 'Repentless', 'Disciple' или 'Mandatory Suicide', феновете им са там и дивеят, а те блъскат ли блъскат с това, което правят цял живот - великолепен и брутален американски траш метъл. 
 
В публиката можеш да се нагледаш на интересни елементи. От нацепени батки, извадили тениски на SLAYER от гардероба специално за концерта (или купени за него), през обичайните заподозрени ходещи на всеки концерт, до die-hard фенове на бандата, които се смазват от кеф.
 
На няколко места в Зимния дворец се вихри пого (Не е ли мош??? бел. ред.). В един от съркъл питовете забелязвам че има само хора без дълги коси, а един от тях дори е с впита тениска на моден бранд и кожена чантичка, преметната през рамо. Но пък се блъска с видим кеф. И пот. Ебати, колко жега става в тоя панелен парник! Вътре въздухът не може да се диша. Потиш се дори без да мърдаш. А скъпата и гадна бира не помага особено.
 
 
Излизаме във фоайето да си хапнем студени пуканки, поляти с топла кока кола. На фестивални цени. Хрупаме и обсъждаме пияните лумпени или странния тип с тениска със свастика, който след коментар на приятел притеснено я обръща с ръбовете навън.
 
Връщаме се в залата. Последните песни на SLAYER са тотален best of - 'Seasons in the Abyss', 'Hell Awаits', 'Dead Skin Mаsk', 'Necrophiliac', 'South of Heaven', 'Raining Blood', 'Black Magic', 'Angel of Death'. И толкова.
 
Няма здрасти, чао, мерси, супер сте. И не би им отивало. Излизат, колят, тръгват си. SLAYER
 
Концерт, на който отидох за ANTHRAX и се изкефих за пети път на SLAYER. Концерт, който вероятно няма да помня до другата седмица.
 
* Бел. ред. - На концерта в София, както и на повечето (вероятно) концерти в Европа, зад барабаните на ANTHRAX не седи титулярът ЧАРЛИ БЕНАНТЕ, който има проблеми от правен характер в Америка. Вместо него гледахме левичаря ДЖОН ДЕТИ (TESTAMENT, SLAYER, ANTHRAX и други). 
 
 
 

 

Източник: RadioTangra.com