Всъщност първото гостуване на ALCEST по случай традиционните разточителни музикални празненства на ТАНГРА МЕГА РОК трябваше да се случи още през есента на 2017. Тогава обаче неуточнени обстоятелства попречиха на НЕЖ и неговата феноменална команда да се присъединят към концерта на ANATHEMA в ‘Студио Орфей’. Тогава ни беше истински криво - групата тъкмо беше издала страхотния ‘Kodama’ и нямахме търпение да го чуем на живо…

 

Наложи ни се да почакаме, но пък си заслужаваше - на 26 февруари ALCEST бяха тук не като подгряваща банда, а като хедлайнер, представяйки поредния си майсторски албум ‘Spiritual Instinct’ плюс задължителна селекция парчета от предните си пет издания. Нещо повече - заедно с тях пристигнаха две адски различни, но и доволно интересни групи, които по особен начин пасваха една на друга.

 

 

Голямата изненада на това турне беше включването на исландките KÆLAN MIKLA - съвсем млада формация от Рейкявик, представяща синтпоп/пост пънк хибрид, който самите те наричат “синт пънк”. Всъщност техният саунд е толкова мрачен и пропит със северна меланхолия, че подхожда на всякакви събития - през годините се е случвало да подгряват THE CURE и PIXIES, след няколко месеца ще свирят на големия исландски блек метъл фестивал Ascension.

 

KÆLAN MIKLA дадоха абсолютно перфектния старт на една абсолютно перфектна концертна вечер с подчертано артистичен сет, доминиран от традиционния пост пънк бас, електронни бийтове и силните (често експресивни и крещящи) вокали на Лауфей Софиа, чието сценично присъствие приличаше едновременно на готик танц и шамански ритуал от далечния Север. Разпознахме няколко парчета от последния им албум ‘Nótt eftir nótt’, но не губихме време да си записваме, като вместо това пробвахме тотално да се изгубим в звука и присъствието на KÆLAN MIKLA.

 

 

След своеобразния пост пънк транс, френските момчета BIRDS IN ROW влязоха като шут в зъбите - с пилещи пънк китари, скоростни барабани и агресивни вокали. Специално за тяхния сет около сцената се бяха наредили хора от най-важните български хардкор банди (от LAST HOPE до EXPECTATIONS) - и несъмнено имаше какво да видят.

 

Сценичното присъствие на BIRDS IN ROW беше истински впечатляващо, енергията им бе необуздана и разрушителна като в аварирал съветски ядрен реактор, а прецизността, с която осъществяваха всеки от своите хардкор пънк удари, беше завидна. И докато слушахме бушуващите парчета от ‘We Already Lost the World' (едва втория им албум, издаден преди година), продължавахме да си мислим колко различни са те от останалите групи, но колко добре се вписват в това концертно разточителство.

 

И все пак, вниманието на всички бе концентрирано най-вече върху представлението на НЕЖ и неговите ALCEST - един от най-своеобразните и разпознаваеми проекти на съвременната метъл сцена.

 

Вече бяхме наясно колко добра концертна група са - от лайв срещи с тях в чужбина и в София (свириха на стадион ‘Академик’ още през 2014, но тогава май никой от феновете на Джаред Лето не забеляза това), и все пак отбелязахме първия им пълнокръвен концерт в столицата като нещо важно и с особен заряд.

 

Чухме важни извадки от ‘Spiritual Instinct’ (‘Protection’, ‘Le miroir’, ‘Sapphire’ и великолепната откриваща ‘Les jardins de minuit’), както и любими неща като втората част на ‘Écailles de lune’, ‘Autre temps’ и ‘Délivrance’, а благодарение на отличния звук и суперстегнатото изпълнение на бандата, усещането беше за сюрреалистично полиран, но все така емоционално зареден концерт. 

 

Нали знаете колко е трудно да се пише за концерт, който се е получил толкова добре, че ти изглежда безсмислено да редиш думи, за да опишеш емоцията от него? Е, това с пълна сила се отнася за февруарският лайв на ALCEST тук - той бе така хубав, че можем единствено да стиснем ръцете на онези, които го посетиха. И да напомним на пропусналите го, че са сгрешили.