ПОЛ ПОПОВ - син на д-р ХАРАЛАН ПОПОВ

08 Март 2019
news page

Този разговор е важен за всеки, който се интересува от съвременната история на България. Най-важните категории в него са добро и зло. Свобода и терор! Мъченичество и духовно израстване!

Говорим с ПАВЕЛ или ПОЛ ПОПОВ, който на 10 години е принуден да напусне родната си България. Защото баща му е обявен за враг. ПОЛ все пак е имал късмета майка му да е шведка - от Швеция. След малко ще разберем, че тя е внучка на великия драматург АУГУСТ СТРИНДБЕРГ. Но по-важен в този разказ е бащата на ПОЛ - българинът д-р ХАРАЛАН ПОПОВ.  

Неговата съдба е меко казано интересена. Излежава 13 години в адските условия на комунистическите лагери и затвори, където е зверски изтезаван, унижаван, смазван. 
 
И всичко това, защото е вярващ човек и християнски пастор. Осъден е на 15 години затвор на процеса срещу 15 евангелски пастири - на 8 март 1949 - точно преди 70 години.
 
Един монтиран процес, с предварително известен край - една от многото сатанински демонстрации на самообявилата се за "народна власт" шайка  слабограмотни и бездуховни марионетки на съветското оръжие. Обвинението е клише - плитко, но ефикасно. ХАРАЛАН бил шпионин на империализма!
 
ХАРАЛАН ПОПОВ ще изтърпи 13 години варварски терор - а пред очите му ще умират най-близки негови приятели. Дори не знае какво се случва с младата му жена и двете невръстни деца.
 
 
Роден е в малко село във великотърновския край, а съдбата ще го накара да открие вярата в Христос и ненавършил 30 години да се окаже в английската столица Лондон, където се дипломира в библейското училище. През 1937 се връща в България и става пастир от Евангелската петдесятна църква в Бургас, където е такъв до 1946.
 
След това е задействан пъкленият план на комунистическия режим да изкорени всички форми на независимо мислене...а с тях и хората. ХАРАЛАН попада в клещите на изродите, които заменят него и колегите му - водачи на вярващите протестанти в България, със свои хора - агенти на държавна сигурност. А истинските лидери са захвърлени в преизподнята на наречените иронично  - "трудововъзпитателните общежития". 
 
След 13 години излиза с разбито здраве, но и високо вдигната глава. Заради сериозния международен натиск, комунистическият режим с огромно нежелание му позволява да напусне затворената България и да се събере със семейството си в Швеция, където жена му е е успяла да се спаси с двете деца през 1950. Но и те, естествено, са подложени на унижения и всевъзможни спънки от червената власт. Това се случва цели 15 години след раздялата им...нашият събеседник днес, ПОЛ ПОПОВ е загубил баща си на 8 и го е видял отново чак на 23!
 
 
Д-р ХАРАЛАН ПОПОВ умира в Швеция през 1988 - малко преди рухването на комунизма в Източна Европа. Но преди това успява да напише и издаде книгата за своите премеждия. 'Изтезаван заради вярата си', в над 2-милионен тираж - преведена на над 25 езика. Дори и на български.  

Разговаряме с неговия син ПОЛ ПОПОВ в петък, 8 март 2019, в София - в студиото на радио ТАНГРА МЕГА РОК.
 
едно интервю на Васил Върбанов
 
СЛУШАЙТЕ ТУК
 
 ВИЕ СТЕ В СОФИЯ И ЩЕ ВИ ПОПИТАМ С ГЛАСА НА ГРАНИЧЕН ПОЛИЦАЙ - КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ВАШЕТО ПОСЕЩЕНИЕ?
 
Обикновено не давам верния отговор и казвам, че съм тук, за да се порадвам на красивия Слънчев бряг край Бургас...и съм просто обикновен турист, който се възползва от хубавото време в България...Но истината е, че аз съм трафикант на библии - прекарвам незаконно литература и други контрабандни материали..
 
ТОЗИ ПЪТ ОБАЧЕ ИМАТЕ И ДРУГА ПРИЧИНА ДА СТЕ ТУК... И ТО, МНОГО СПЕЦИАЛНА!!! УЛИЦА В СОФИЯ ВЕЧЕ ЩЕ НОСИ ИМЕТО НА БАЩА ВИ?

Да, наистина! Много се изненадах, но ми стана и много приятно, когато получих съобщение в дома ми в Америка, че в южната част на София, една улица вече ще носи името на баща ми - д-р ХАРАЛАН ПОПОВ. Всеки момент ще сложат табелките и за мене е голям престиж и привилегия това, че за първи път, името на един протестантски свещеник ще бъде почетено по този начин в България.
 
ДА ДОБАВЯ, ЧЕ УЛИЦАТА СЕ НАМИРА В РАЙОН 'ТРИАДИЦА' - СЛЕД ЮЖНИЯ ПАРК...А, ВСЪЩНОСТ, ТОВА ОЗНАЧАВА, 
ЧЕ КАКВОТО И ДА СИ МИСЛИМ И ГОВОРИМ ПОНЯКОГА, В БЪЛГАРИЯ НЕЩАТА СА СЕ РАЗВИЛИ В ПО-ДОБРА ПОСОКА, ПО ОТНОШЕНИЕ НА СВОБОДАТА НА ДУХА И НАЧИНА НА МИСЛЕНЕ?

Да, абсолютно! Стана ми безкрайно приятно, когато разбрах, че общинските съветници в София единодушно са взели това решение, в това число и тези от левицата - социалистите са гласували за тази почит към този герой, както аз нарича баща ми. Това беше много приятно за мен...
 
И МНОГО ИЗНЕНАДВАЩО ЗА МЕН, АКО ТРЯБВА ДА БЪДА ЧЕСТЕН. А, КОГА СИ БЯХТЕ ЗА ПОСЛЕДНО В БЪЛГАРИЯ? РОДЕН СТЕ В БУРГАС, НАЛИ?

Да, в Бургас, а след падането на комунизма вече имам възможност да си идвам почти всяка година на посещение в нашия офис. В началото на 90-те се занимавахме основно с хумантарна помощ - докарвахме тук контейнери с различни видове храни и неща от първа необходимост, най-вече за хората в неравностойно положение...

Помня как докарахме един 12-метров контейнер с 350 инвалидни стола за няколко болници в страната. Но ето, днес виждам, че България се е развила и положението от хуманитарна гледна точка се е подобрило в сравнение с 90-те. 
 
КАТО КАЗАХТЕ ПОДОБРЕНИЕ - ЗНАЕМ, ЧЕ СТЕ ПОЕЛИ ПО СТЪПКИТЕ НА БАЩА СИ, ТАКА ЧЕ, БИ ТРЯБВАЛО ДА ПОЗНАВАТЕ ПО-ДОБРЕ ДУХОВНАТА СТРАНА НА ХОРАТА. КАК ВИ СЕ СТРУВА ПОЛОЖЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ ДНЕС ОТ ДУХОВНА ГЛЕДНА ТОЧКА?

Да, мога да кажа, че в началото на 90-те тук имаше голям глад и любопитство към това, какво предлагат неправославните църкви. Днес, интересът може и да не е толкова голям, но пък забелязвам едно съзряване и дъбочина у тези, които идват в нашата църква. Те много по-сериозно търснят пътя към това да направят живота си по-добър и много по-ориентиран към духовното и към семейството. В същото време, свободата е нож с две остриета. Защото има и хора, които действат по-свободно и от другата страна - имам предвид корупцията и разни не толкова духовни неща, които нямат нищо общо с духа на това, в което ни учи Исус.

ВЧЕРА, КОГАТО ГОВОРИХМЕ ПО ТЕЛЕФОНА, ЗА ДА УГОВОРИМ ТАЗИ НАША СРЕЩА, МИ КАЗАХТЕ, ЧЕ НЕ СЕ ЧУВСТВАТЕ ДОСТАТЪЧНО СИГУРЕН В БЪЛГАРСКИЯ СИ, ЗА ДА ОСЪЩЕСТВИМ НАШИЯ РАЗГОВОР НА БЪЛГАРСКИ. ОБАЧЕ, СЛЕД ТОВА ГЛЕДАХ В YOUTUBE НЯКОЛКО ВАШИ РЕЧИ НА БЪЛГАРСКИ. И ЗВУЧАХА ДОСТА ДОБРЕ И ПРАВИЛНО...

Не, добре е преувеличено казано...Говоря няколко езика, особено се гордея с моя майчин шведски. Това е езикът, който използвам у дома. Говоря прилично добре и английски и още няколко езика, но българският е твърде надолу в този списък. Разбирам го, но не мога да говоря добре.
 
ДА, ДОБРЕ РАЗБИРАМЕ ЗАЩО - НАПУСКАТЕ БЪЛГАРИЯ ЕДВА 10-ГОДИШЕН И ЩЕ СЕ СЪБЕРЕТЕ С БАЩА СИ ЦЕЛИ 15 ГОДИНИ ПО-КЪСНО, КОГАТО ВЕЧЕ СТЕ ДОСТА ГОЛЯМ, ЗА ДА СИ ПРИПОМНИТЕ ЕЗИКА КАТО РОДЕН...

Освен това имам склонност да забравям бързо разни неща. Но ако сега можех да остана в България за достатъчно дълъг период от време, за съжаление работата ми не го позволява, сигурно ще успея да си върна езика. Тук ходех на училище в 6-о 'Граф Игнатиев' в София, когато бях малко момче...
 
Е, ТОВА Е УЧИЛИЩЕТО, В КОЕТО УЧЕХ И АЗ, ПРЕДИ ТОВА - МАЙКА МИ, А СЕГА И СИНОВЕТЕ МИ...

Интересно. Е, гордея се, че съм бил в това училище, въпреки че там в известен смисъл ме възпитаха в комунизъм - опитаха се да ми промият мозъка, нищо че баща ми в онзи момент беше в Белене, а и срещу него имаше голям процес. Всъщност, днес се навършват точно 70 години от деня, в който осъдиха баща ми на 15 години затвор. Защото е бил протестантски мисионер, заедно с още 14 други пастори. Това е другата причина да съм сега тук в България - вчера беше рожденият му ден, но днес е годишнината от присъдата му. Аз бях едно малко момче в голямата сграда на съда в центъра на София. Помня, че беше много, много тихо, почти като в църква. Те стояха един до друг - пастор - до него полицай, пастор - полицай.
 
Помня и произнасянето на присъдата... Всъщност, тя естествено беше предрешена. Сега прегледахме папките на тайната полиция - това са страшно много кутии пълни с документи. Днес следобед на лекцията ми в Нов Български Университет ще представим факти от тези документи. Има една книга, писана от д-р БЕНЯМИН ПЕЕВ за неговите открития в следствие на 40-годишните му проучвания на тази документация.

Много е интересен начинът, по който комунистите са подготвили нещата и са успели да заблудят хората, че процесът е осъществен по правилата на закона. Но в действителност, всичко е било решено предварително - кой на колко години да бъде осъден, в това число и чичо ми, който получава само 5 години. А баща ми и другите получават много по-тежки присъди. 
 
 
ОТКЪСНАТИ СЕ ОТ БАЩА СИ ЗА МНОГО ДЪЛЪГ ПЕРИОД И ОСТАВАТЕ САМИ С МАЙКА И СЕСТРИЧКА... СЛЕД ТОВА, ТРУДНОТО ВИ ПРЕХВЪРЛЯНЕ В ШВЕЦИЯ. ИНТЕРЕСНО, ОТ ДНЕШНАТА ВИ ГЛЕДНА ТОЧКА - МИСЛИТЕ ЛИ ЗА ДЕТСТВОТО СИ КАТО ЗА УЖАСНО?

Беше тежко. Тогава, когато ми се случваше, беше ужасно. Всяка нощ се молех - "Господи, върни ми татко!" и не спирах да плача...Беше много трудно време - не знаех дали баща ми изобщо е жив или вече го няма. Получавахме само по 1 писмо на 6 месеца и когато някой път то не пристигнеше, не знаехме дали още е жив. Защото до нас достигаше мълвата за това колко много хора умират в Белене и в другите лагери. Нищо не знаехме. Имаше моменти, в които майка ми не знаеше дали още има съпруг. Дали трябва да се омъжи отново?! Но след това, когато се връщахме към това време, започвахме да гледаме на този период като на изпитание, поставено ни от БОГ. И ние излязохме от него като победители! И това ни донесе много нова сила и започнахме да живеем щастливо! Затова не мога да съжалявам за нищо, което се е случило и съм безкрайно благодарен на баща ми, затова че ме дари с този толкова интересен живот. Усещам, че съм възнаграден с него и не съжалявам за нищо.

МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СТРАДАШ, ЗА ДА СТАНЕШ НАИСТИНА ДОБЪР ХРИСТИЯНИН?

Изглежда, че БОГ ни учи на повече, когато преминем през изпитание, отколкото когато сме на върха на планината и се радваме на сводобата и щастието. Може би, защото ние се обръщаме към него и искаме да говори с нас, когато сме в долината. Тогава сме в по-силна връзка с него. Татко казваше, че най-доброто обучение по теология за него е била единичната килия. Най-висшият университет, който можеше да си представи и в това има известна истина.
 
ТАЗИ НЕДЕЛЯ, НИЕ ПРАВОСЛАВНИТЕ БЪЛГАРИ ПРАЗНУВАМЕ ПРОШКА. НО КОМУНИСТИТЕ НИКОГА НЕ ПОИСКАХА ПРОШКА, КАКТО И НЕ ПРИЗНАХА СВОЯТА ВИНА. И ТУК ОТНОВО ИДВА ГЛАВНИЯТ ВЪПРОС - ИМА ЛИ ГОСПОД, ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ ТЕЗИ ХОРА ВСЕ ТАКА СА ТУК И СА ВСЕ ТАКА СИЛНИ

Вярно е, че комунстическият култ е все така тук. Неговият създател, Карл Маркс е бил много навътре в окултното. Нямаме точни доказателства, че е бил фактически член на сатанинската църква, но имаме многобройни такива за негови близки връзки с много високопоставени нейни членове. И с Анти-бог. Всъщност, във философияна на Маркс, БОГ съществува, но Маркс се бунтува срещу него. Не знам дали знаете, но Карл Маркс е бил много добър хриситянин и докато навърши 18 години и писал много интересни поеми и книги за него. След което се извърта на 180 градуса и става застъпник на Анти-бога.

Той не става атеист, защото вярва в съществуването на БОГ, но тогава решава, че БОГ е лош и трябва да бъде унищожен. Както и всички хора, които вярват в него - те също трябвало да бъдат унищожени. Маркс е бил много гневен и горделив човек, с много тежък характел. Най-близките му приятели са се страхували от него. И неговата окултна фирлософия е била вплетена в комунистическата система. Защото социализмът, сам по себе си, по-рано е бил замислен като християнска философия - преди Маркс. Много хора вярвали в онзи социализъм и в това, че той може да ни помогне да се справим с някои от големите проблеми на обществото като бедността на работниците в индустрията и много други. В края на 18 и началото на 19 век. Въпреки това, личността на Маркс и неговите последователи изместват тези стремежи и превръщат всичко в империя на злото - в култ, който се бори против църквата. И то толкова ефикасно, че успяват да завладеят половината свят. ...
 
ДА ВИ ВЪРНА КЪМ ГЛАВНИЯ ВЪПРОС - АКО ТЕЗИ ХОРА СА ВСЕ ТАКА ТУК И ВСЕ ТАКА СИЛНИ...КЪДЕ Е БОГ?.

Да, те са в Китай, в Северна Корея, Виетнам, до известна степен в Лаос, Куба. Бил съм в повечето от тези страни. Бил съм в общо 95 държави... е, вече не съм първа младост и мога да ви кажа, че има социалисти, които признават демократичното и плурализма. Те са мирни хора, но от друга страна има и такива социалисти, с комунистическа закалка, които са силно антихристиянски и са против БОГ. Те са много опасни и трябва да направим всичко възможно, за да не получат отново власт.     
  
ДА, ВИЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА ЗНАЕТЕ ТОВА ОТ ПЪРВА РЪКА, ЗАЩОТО НАЛИ ШВЕЦИЯ Е СОЧЕНА КАТО НАЙ-ДОБРИЯ ПРИМЕР ЗА СОЦИАЛИЗЪМ, КОЙТО НЕ Е СРЕЩУ БОГ, НАЛИ ТАКА?

Да, обаче аз не мога да обясня това на приятелите ми в Америка и Канада, където за всички социализъм е равно на комунизъм. Казвама им - аз живях като дете в комунистическа държава - в България, след това с преместих в Швеция, където учих политически науки в университета. А когато отидох в Канада - живях под управлението на Трюдо и това беше либерална държава, а сега съм в Америка, която е силно консервативна. Наричам я Рейгъномика. С други думи, мога да сравнявам тези четири различни системи. Ще кажа, че ако искате да живеете в държава, в която благоприличието е от значение - Швеция е №1 в света. И ако погледнете индекса на щастието - Дания, Норвегия, Швеция, Финландия винаги са на върха на списъка за най-добро място за живеене в света.
 
КАКТО И С ДОСТА ВИСОК ПРОЦЕНТ САМОУБИЙСТВА...

Вече не чак толкова, колкото беше преди. Трябва да имате предвид, че един от проблемите при тази тема за самоубийствата е в това, доколко добра и достоверна е една статистика. В скандинавските държави статистиката е на много високо ниво и затова виждаме всички данни - в другите държави предполагам много смъртни случаи не влизат в статистиката като самоубийства...Често е свързано с наркотици и със здравословните проблеми на хората, които са принудени да прибегнат до лекарства.
 
ИСКАМ СЕГА ДА ВИ ВЪРНА КЪМ НАЩАТА СТРАНА - НАРИЧАМ Я ТАКА, ЗАЩОТО И ДВАМАТА СМЕ РОДЕНИ ТУК В БЪЛГАРИЯ. ОТ ГОДИНИ СИ МИСЛЯ ЗА ТОВА, ЧЕ СЛЕД КАТО ВИНОВНИТЕ ЗА ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ УЖАСНИ НЕЩА ТАКА И НЕ ПРИЗНАВАТ ВИНАТА СИ И ДНЕС ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СИ ИГРАЯТ С МИНАЛОТО, КАТО СЕ ОПИТВАТ ДА ГО ИЗОПАЧАВАТ...НАЙ-СИЛНОТО СРЕДСТВО ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ СИ ОСТАВА КИНОТО...ВАШАТА ЛИЧНА СЕМЕЙНА ИСТОРИЯ БИ МОГЛА ДА СЕ ПРЕВЪРНА В СТРАХОТЕН ВИСОКОБЮДЖЕТЕН ХОЛИВУДСКИ ФИЛМ С ОГРОМНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И ЗАКЛЕЙМЯВАНЕ НА ЛОШИТЕ...ПРЕДЛАГАЛИ ЛИ СА ВИ ДА НАПРАВЯТ ФИЛМ ЗА БАЩА ВИ?

Всъщност още преди 10 години един от най-известните ни кинорежисьор и продуценти ме попита, защо не направиш филм по историята на баща ти? Казах му, че нямам пари за това и така и никога не възприех тази идея сериозно... Обаче, днес вече има хора, които работят върху сценарии за историята на нашето семейство...Може би ще бъде един, в известен смисъл, християнски филм, който обаче ще бъде интересен за всички, които се вълнуват от съвременна история. Интересен е и от гледна точка на студената война. Защото можем да кажем, че ние спечелихме студената война! Ние, християните - западните общества. Въпреки че не сме довършили задачата си - да се справим с комунизма на злото. Но определено сме много напред в сравнение с 50-те и 60-те и дори преди това.
 
Така че, надявам се, след една или две години да започне тази продукция. Ще бъде тук - в Бояна. В момента вече търсим актьорите, подходящи за ролите на баща ми и майка ми. Освен това има и различни идеи - някои казват, че филмът трябва да представя нещата от моята гледна точка - през очите на детето. Други пък смятат, че ще е интересно да се погледне през женските очи - на майка ми РУТ. Нейните корени са много интересни - дядо й е прочутият шведски драматург АУГУСТ СТРИНДБЕРГ - автор на много пиеси, които се играят и тук в България. Тя не му е законна внучка, а е плод на негови забежки, но изследването на гените показва, че е наследила таланта му да пише и да разказва история. Тя написа книга, която се надявам да мога да издам в най-скоро време. Ще се нарича 'Книгата на Рут'.

ДА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ КНИГАТА НА БАЩА ВИ - ПРЕВЕДЕНА И ИЗДАДЕНА НА НЯКОЛКО ЕЗИКА?

На повече от 25 езика! Не съм ги броил в последно вревме, но в момента работим върху превода й на урду! Вече я има на китайски, финландски, френски и изобщо, на който език се сетите. Книгата му е позната в целия свят и България е още по-позната на много места именно, заради книгата.

КАЗАХТЕ УРДУ - ПАКИСТАН НЕ Е ЛИ ОПАСНА ТЕРИТОРИЯ ЗА ПОДОБНА ЛИТЕРАТУРА?

Да, когато бях там преди няколко месеца, те се упалшиха от присъствието ми. Следяха ме особено внимателно и например не ми беше позволено да ходя в някои градове. Все пак успях да се срещна с местни свещеници, с някои членове на парламента и други отговорни хора, за да поговорим за религиозните свободи. И за положението с Айша Биби - жената, която изкара 9 години в единична килия заради своята католическа вяра. Обвинена от един имам, че е хулила Мохамед. Държаха я в ужасяващи условия. След това, върховният съд я освободи, но тя все още е в опасност, защото зли хора я преследват и искат да я убият. В цял Пакистан имаше демонстрации, когато я освободиха!
 
ПОСЛЕДЕН ВЪПРОС, МОЛЯ, КАЖЕТЕ НИ, КОЯ Е ЛЮБИМАТА ВИ ХРИСТИЯНСКА РОК ГРУПА НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА?

Една американска група, но не помня името й - започваше май със З. Тук ме хванахте, трябва да попитате сина ми - Стефан - той ги слуша непрекъснато (оказва се, че става дума за STRYPER). 

НО МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ РОКЪТ НАИСТИНА  Е ЗЛО И Е В ДИРЕКТНА ВРЪЗКА С ДЯВОЛА?

Според мен, музиката сама по себе си не е проблем. Важни са думите и това, което казват те! Това е нещото, което ме притеснява понякога. Но тези хриястиянски рок групи, за които си мислех, не знам дали изощбо са идвали в Европа. Много от тези банди, включително и LED ZEPPELIN - певецът си промени речника, промени и музиката си. Сега е вярващ. Преди време четох, как Църквата е разделена, защото в 300 - 400 години след Христа в Александрия в Египет, някой измислил повече ноти от позволените до тогава от църквата само 4 ноти. И станал голям дебат - "Ужас, вече има вече 5- 6 ноти".

Музиката винаги е била важна и е хубаво, че имаме свободата, всеки да слуша музиката, която харесва. Тя трябва да докосва душата ни - музиката е много важен инструмент за нашето добруване. 
 
Източник: RadioTangra.com