IGGY POP – ‘Post Pop Depression’ (2016)

30 Март 2016
news page

"I’m gonna break into your heart", обещава Иги Поп още в първите 2 секунди на седемнайстия си албум ‘Post Pop Depression’. 41 минути по-късно си даваш сметка, че чичо Иги не лъже. Отново тук, където му е мястото – на сцена, в класации, в рокенрола, Иги Поп ни дава един от най-силните си албуми в последно време.

Вероятно най-важното уточнение е, че за ‘Post Pop Depression’ Иги Поп работи с Джош Хоми. Не само като китарист и продуцент на албума. Когато са се разбрали да записват заедно, всеки от двамата е отишъл с незавършени идеи за песни, за да могат да ги допълнят заедно. И почеркът им си личи безпогрешно и напълно хомогенно. 

Докато Иги Поп привнася тази плътна кинематографичност от по-късните му издания, Джош Хоми завършва с неговия непогрешим отпечатък и пустинно-гаражно звучене. И разбира се, мрачните тонове са задължителни. Така ‘Post Pop Depression’ е като саундтрак на нео-ноар филм, със сюжет, развиващ се в няколко малки пустинни градчета, криещи мрачни тайни и нощни похождения.

‘Post Pop Deppressoin’ звучи абсолютно американски и напомня на черен и лъскав ретро автомобил, който е минал през мощен тунинг и преспокойно може да издуха от пътя всеки гъзар с модерна кола. Само че го прави със стил. Докато в колата се возят двама тарикати в костюми, захапали цигара и подаващи си бутилка Джак, по пътя към залязващото слънце. А от радиото се носят песните от албума, разбира се. 
 
Заредени със силно американа звучене, парчетата разказват различни истории, прожектират различни кадри, събрани в единното цяло на ‘Post Pop Deppression’.

Албумът неусетно се плъзва в различни настроения, умело ръководен от двата хлъзгави гущера на американския рокенрол. Често можеш да направиш асоциация с Queens of the Stone Age, или с пустинния сюрреализъм от ‘Dig, Lazarus, Dig!!!’ на Ник Кейв. Но винаги с онзи почерк и привкус, който Иги Поп придава на песните си вече над 45 години. А някой (надяваме се) далечен ден, когато Иги си замине, светът след него ще потъне в истинска пост-Поп депресия. 
Източник: RadioTangra.com