KATATONIA – ‘The Fall of Hearts’ (2016)

17 Юни 2016
news page

Не може да им се отрече – KATATONIA не са от онези, почиващи на стари лаври. Шведите се опитват винаги да бъдат крачка напред – както отвъд очакванията, така и извън тенденциите, модерния за момента студиен звук или имидж. Още по-хубавото е, че тази крачка обикновено е уверена и бързо си казваме – „И този път се получи”. 

Едновременното напускане на двама от най-важните в групата (братята Норман) през 2009 обаче ни изправи на нокти, съответно следихме с особено внимание (и нещо като притеснение) как ще се развие творческата история на една от най-важните групи на европейската сцена. Излезлият през 2012 ‘Dead End Kings’ беше изключително приятен, но пък нищо подобно не можем да кажем за акустичните експерименти ‘Dethroned & Uncrowned’ и ‘Sanctitude’, които бяха почти толкова нефелни, колкото играчите от българския национален отбор по футбол.
 
След още една промяна в състава (и напускането на дългогодишния барабанист Даниел Лильеквист), сърцевината на групата остават Юнас Ренксе и Андерс Нуистрьом, на които се пада нелеката задача за достойно продължение на музикалната легенда KATATONIA.
 
С ‘The Fall of Hearts’ те правят точно това – поредната крачка напред и встрани от очакваното, още една трансформация, която не изличава постигнатото, но и не преповтаря дословно вече изсвиреното. Достоен, но в никакъв случай брилянтен, албум номер десет във вече впечатляващо дългата история на KATATONIA е многослоен, изпипан, учудващо дълъг (тук има 10-20 минути повече музика от обичайното), но и доволно разводнен, на места разхвърлян и неконцентриран.
 
В случая е особено ясен и стремежът, подобно на последните издания на банди като OPETH и ANATHEMA, към по-сложно структурирани парчета, добавки на повече синтезаторен звук, седемдесетарски китари, много рок и дори прогресив рок. Особено ясно ще чуеш това в най-дългото парче ‘Serac’ (което е и сред най-силните в албума), но и в ‘The Night Subscriber’ и ‘Last Song Before the Fade’.

Несъмнено идеята се е получила добре и едновременно с това стои твърде далече от стандартите на KATATONIA за качество, които откриваме в албуми като ‘Last Fair Deal Gone Down’ и ‘The Great Cold Distance’.
 
В желанието си за музикална прогресия и обогатяване на пиесите, Ренксе и Нистрьом сякаш са забравили как се постига онази плътна, черна атмосфера, която толкова дълго време характеризираше групата. Нещо подобно се е случило и с текстовете, и с вокалните линии – въпреки че продължават да са вдъхновени от дълбините на меланхолията и любовното отчаяние, нито едно от парчетата тук няма запомнящи се части (или припеви), които да сравним с ‘July’ или ‘Ghost of the Sun’, например.
 
Проблемът, разбира се, не е в това, че трудно можем да наречем ‘The Fall of Hearts’ метъл – KATATONIA отдавна странят от подобни тесногръди стилови ограничения. Нито пък в до голяма степен ненужните остатъци от акустичните им експерименти (чуй внимателно ‘Pale Flag’ и ‘Decima’).
 
Основният минус в случая е, че KATATONIA бягат от силата си, която е в значително по-семплите композиции, които без да бъдат минималистични, носят повече чувство и тягостна атмосфера от значително по-сложните парчета в ‘The Fall of Hearts’, които освен че са музикално изискани, са и изключително лесни за забравяне.
Източник: RadioTangra.com