UPYR / WHITEHORSE SPLIT (2017)

13 Март 2017
news page

UPYR действат бавно. Дори по-бавно от темпото на песните си. Преди около 4 години слушахме, слушахме и пак слушахме демото им ‘Altars/Tunnels’, а година по-късно ги гледахме на живо заедно с дуум зверовете от далечна Австралия WHITEHORSE. Горе-долу оттогава очакваме този съвместен сплит, който неведнъж е бил споменаван в множеството ни (предимно) вечерни разговори с UPYR, които винаги се въртят около окултен метъл и други форми на високо изкуство. 

Слава на всички богове (и особено на Пан), чакането си заслужаваше. При всичките ни високи очаквания, сплитът на UPYR и WHITEHORSE е по-добър от онова, на което се надявахме. Едновременно доволно разнообразен, но и по някакъв начин – напълно кохерентен, това е 40-минутно пътуване из дебрите на тъмния, корозивен, едновременно дисхармоничен и хармоничен дуум, който разгръща красотата си бавно и елегантно, както се полага на всяко майсторско произведение в жанра.
 
Откриващото парче на WHITEHORSE заема почти половината от целия сплит. Дори този факт е аадски дуум и твърде добре пасва на шайката от Мелбърн, които ще се осмелим да наречем ветерани на сцената. Изключително изпипано и абсурдно динамично въпреки хипнотичната повтаряемост на няколко рифа, ‘Settled Dust’ звучи като поредното, а може би и – единствено нужно доказателство защо WHITEHORSE са една от най-важните банди в световния ъндърграунд.
 
Встрани от бааавните рифове, подземния гърлен рев на Питър Хайд и шумовите подложки на Дейвид Коен, част от чара на тази бронтозавърска композиция се дължи и на челото, цигулката и виолата, които се вмъкват подмолно някъде след десетата минута, за да направят саунда още по-погребален.
 
Преди години, малко след появата на ‘Altars/Tunnels’, споделихме, че „отдавна, ама наистина отдавна не сме слушали българско демо, което да звучи толкова обещаващо”. С ‘Rise of the Mighty Tyrant’ (най-силното им парче до момента?) и ‘Webs of Sorrow’ UPYR не просто правят две крачки напред, а гарантират, че тяхното израстване ще продължава – все по-нагоре и по-нагоре във висшите ешелони на метъл ъндърграунда.
 
Двете композиции раздават шамари с разрушително добър звук (браво, Бъсти!) и предлагат 23-минути класически дуум с велики чисти вокали (браво, Боро!), мелодични китарни партии (браво на Асен и Дидо!), съкрушително плътен ритъм (браво на Мора и Емо!), тъмен като най-тъмната бездна дет дуум (отново адски убедителен Боро на вокали) и дори наченки на блек метъл (чуй внимателно ‘Webs of Sorrow’).
 
Добавяме към всичко това необходимото уточнение за качеството на мастеринга (дело на Джеймс Плоткин от KHANATE), чудните текстове (в най-добрите окултно-мракобесни традиции на жанра) и цялостната изработка на винила (фотографиите към който пак са дело на Боро от UPYR), за да е ясно на какво се дължи високата оценка.
Източник: RadioTangra.com