MASTODON – ‘Emperor of Sand’ (2017)

18 Април 2017
news page

MASTODON са прокълнати с талант да създават великолепни произведения на изкуството от най-болезнените си лични моменти. Мисли за загуба и смърт стоят под повърхността и на прог-метъл опуса ‘Crack the Skye’ (2009), и на гигантския ‘The Hunter’ (2011). Затова не е учудващо, че след две години, през които смъртта е била твърде честа гостенка в личния живот на четиримата музиканти от Атланта, Джорджия, техният отговор не е отчаяние, а тотално музикално великолепие, което сега стои пред теб под формата на ‘Emperor of Sand’.

В лирическо отношение това е концептуален албум, който разказва за пътя към смъртта – от осъзнаването на нейната неизбежност до освобождението, което носи тя накрая. Начинът, по който MASTODON са подходили към тази печално свойствена за тях тематика и са я превърнали в музика, носи познато усещане. Палитрата е същата, с която са нарисувани и предишните шест албума на групата – но композиторското майсторство е изведено на още по-високо ниво. 

В ‘Emperor of Sand’ вече не става дума само за успешно съжителство между изначално несъвместими начала – радиофоничност и предизвикателни като сложност и наситеност музикални идеи. В този албум тези две неща играят заедно в полза на песните до такава степен, че всяко от 11-те парчета би могло да бъде сингъл. Дали ще е лавина от криволичещи рифове (‘Sultan‘s Curse’), изпъкващ припев (‘Ancient Kingdom’), поглъщаща те атмосфера (‘Steambreather’), извънземно соло (‘Precious Stones’) – или както е в случая на ‘Clandestiny’, всички тези неща в една песен – всяко парче има своя ярък момент, който те хваща веднага. А ‘Show Yourself’ пък е направо съвършен, почти поп метъл (в най-добрия смисъл на думата!). 

MASTODON обаче не са изневерили на себе си в някакъв стремеж към достъпност. Върни се към парчетата от предния абзац и се заслушай в това, което се случва под повърхността на хващащите мелодии. Песните са пренаситени от детайли, които чакат да ги откриеш – и които могат да те накарат да се чувстваш, че чуваш албума за първи път дори след десетки слушания. Доста чистата продукция на Брендън О‘Браян (‘Crack the Skye’, AC/DC, Брус Спрингстийн) определено спомага за това.

Отделно имаш и две парчета – ‘Roots Remain’ и ‘Jaguar God’ – които взимат този многопластов подход и го разгръщат до епични музикални пътешествия. Начинът, по който ‘Jaguar God’ градира от баладичното си начало до колосален галопиращ метъл риф, е наистина феноменален с това колко неусетно, без насилване и без излишно застояване в един мотив се случва. С тази песен MASTODON всъщност са надминали опитите в тази посока на доста от най-великите рок групи от последните 40-50 години. 

Това твърдение може и да ти звучи твърде смело. Но предвид нивото, на което MASTODON са извели музиката си в ‘Emperor of Sand’, ще ти се наложи да чуваш подобни твърдения все по-често. Свиквай.
Източник: RadioTangra.com