MASTODON 'Once More 'Round the Sun' (2014)

06 Август 2014
MASTODON 'Once More 'Round the Sun' (2014)
  • Лейбъл: Reprise/Warner
  • Издаден: 2014
  • Aвтор: Стефан Топузов
  • Оценка:

Може би заради постепенната еволюция на MASTODON в посока по-достъпен звук, доста хора очакваха с 'Once More 'Round the Sun' групата да мине границата, отвъд която вече е мейнстриймът.

За добро или лошо, новият албум на групата от Джорджия обаче въобще не е нейната 'Черна Metallica'. И причината за това е, че MASTODON като че ли не могат да опростят достатъчно песните, за да звучат 'стадионно'.

И окей – изпуснали са шанса през следващите 30 години да ги пускат на всяка сватба. Но какво все пак са постигнали с 'Once More 'Round the Sun'?

В този албум MASTODON уцелват златната среда между сложност, съдържание и достъпност по начин, който е сравним с подхода на едни големите им вдъхновители – RUSH.

Да, песни като първия сингъл 'High Road' и заглавната са почти радиофоничен рок, на който да можеш да си тактуваш и припяваш. 'Aunt Lisa' дори завършва с отекващи скандирания 'Hey ho, let's fucking go...', които добре се сещаш накъде препращат.

Но подобно, привидно поп звучене е само едно от нещата, които MASTODON предлагат в този албум.

Отварящата 'Tread Lightly' разгръща интро с подрънкващи китари до мъгляв груув, който следва тържествената им пулсация, а все по интензивните рифове и типичните за Бран Дайлър преливащи от филове барабани създават водовъртеж, над който парчето излита в многогласовия си припев, само за да се гмурне обратно заедно с накъдрено соло. Такива песни не ги пускат по радиото.

Дори и в по-праволинейните моменти на 'Once More 'Round the Sun', музиката в него е така наситена, че често имаш чувството, че сетивата ти изпускат нещо.

Като призрачно присъствие ехтят всякакви китарни мелодии, а началото и краят на 'Chimes at Midnight' са сред редките моменти, когато те остават сами. Отвъд тях парчето обаче е сред най-тежките и близки до 'Remission', които групата е правила наскоро.

Дори това е може би първият албум на MASTODON, в който еволюцията на звученето им да е толкова деликатна, че да изпъкват приликите, а не разликите. Нито е революционен, нито е спрял – просто е 'албум на Mastodon'.

На този етап в кариерата си тази група вече няма нужда да се изобретява наново и вместо това залага на силните си страни. Доста други групи биха продали душите си, за да имат същите силни страни.