От самото начало на албума, с лепящия се по мозъчната кора скорострел 'Complexity', та до затварящата 'The Reverend' имаш динамичен, истеричен, циничен и много, много заразителен рокенрол. Буги-вуги, блясък, калифорнийска гъзария, Ел Ей тарикатщина, кожени якета, тъмни цайси, мръсни вицове, бутилка уиски, две бели линии към хоризонта и се носиш по вечната рок магистрала, наследена от Елвис Пресли, Чък Бери, The Rolling Stones, ZZ Top, Grand Funk Railroad и всички останали , които накараха света да сложи черните очила, когато гледа към рока, за да не ослепее от ярките му пламъци. 

Джош и Джеси не са най-често вадещата албуми комбинация, но когато го правят... е, винаги има какво да се слуша. И винаги с хапливо чувство за хумор (тук си го отнасят хипстърите). Музикалният еквивалент на филмите на Тарантино, Родригес и всеки, който може да те накара да подушиш изгорялата гума и прахта от пътната настилка от филмите си. Стига да са пълни с коли, пустини, комар,вицове,  пиячка и цици. Нищо старо и утвърдено не е чуждо за ЕAGLES OF DEATH METAL и те са готови да рециклират всяко клише, стига да могат да го прокарат през турбо двигателя на бандата си.

Така е и тук - двамата цитират дори себе си. Три от песните в 'Zipper Down' ('Complexity', 'I Love You All The Time' и 'Oh Girl') вече сме ги слушали в соловия албум на Джеси 'Honkey Kong' (излязъл под псевдонима му Boots Electric през 2011). А сред парчетата намираме и кавър по ‘Save A Prayer’ на Duran Duran. Естествено, всичко е разголено и преоблечено, така че да не престава да е интересно. 

'Zipper Down' е влакчето в увеселителен парк, карано от машинист на спийд. Песните са бързи, хлъзгави, забиват се в главата и остават там да ги тананикаш до следващия път, когато ги слушаш. ЕAGLES OF DEATH METAL е поза, самоирония, цинизъм, хумор и непукизъм. Истински рокенрол такъв, какъвто е.