Declare the majesty fallen!“

 

Нарежда заплашително Йенс Кидман върху нервни рифове, чупещи съзнанието на три, потъващи и изплуващи от психопатични сола, преди изненадващо да заглъхнат в отнасящ пост рок/ембиънт финал. 

 

'Stifled' е толкова силно парче, че дори само заради него 'The Violent Sleep of Reason' би си струвал. Той обаче си струва десет пъти повече, защото всяка от композициите тук се извисява над теб, внушителна и заплашителна като десетметрова кула, която едновременно наблюдаваш със възхита, но и с притеснение очакваш всеки миг да рухне върху ти. 

 

През 2016 MESHUGGAH не просто свирят, а съсичат неписаните правила на индустрията, както и всички очаквания/притеснения, че с годините ще омекнат, олекнат и изобщо – ще направят типичното за групи с 27-годишна история: ще се предадат на леността. Затова 'The Violent Sleep of Reason' е не просто добър албум, прилично продължение на 'Koloss' или още-от-същото.

 

Той е ясното заявление на MESHUGGAH, че имат намерение единствено да вдигат нивото – независимо дали става въпрос за екстремност, сложност на композициите или смелост при композирането им. 

 

С други думи, 'The Violent Sleep of Reason' е перфектен в своята ярост, отличен в главозамайващата си прогресивност, опияняващ в интензивността на китарните рифове, които се трупат един върху друг, изграждайки колосални джент/прог метъл структури. На моменти е истински удивително да усетиш колко сработено са действали основните композитори Хоке, Хагстрьом и Льовгрен, за да успеят да постигнат подобен чудовищен като тежест, но и абсолютно хармоничен и ясен саунд (чуй много внимателно какво се случва в 'By The Ton', но не само), който спокойно се вписва в концепцията както на Brutal Assault, така и на джаз феста в Монтрьо.

 

Не ни питай за любимите ни парчета, тук всичко е първокласно.