DEPECHE MODE – ‘Spirit’ (2017)

27 Март 2017
DEPECHE MODE – ‘Spirit’ (2017)
  • Лейбъл: Mute/Columbia
  • Издаден: 2017
  • Aвтор: Никола Шахпазов
  • Оценка:

Интересно е да слушаш новия албум на DEPECHE MODE, докато наоколо подобно на снаряди се взривяват думи и имена като Брексит, Тръмп, Путин, Ердоган, ограда, блокада и бежанска вълна. Защото порасналите момчета, които някога бяха наивни нови романтици а по-късно – хедонистични крале на синтпопа, днес правят музика, вдъхновена, или по-точно – предизвикана от всички тези личности и събития.

Вероятно заради всичко това, ‘Spirit’ е облечен в тъмно и изтъкан от песимизъм, но пък всичко това пасва добре на DEPECHE. В крайна сметка, те никога не са обещавали парти музика.
 
Още от отварящото (и адски, адски песимистично) ‘Going Backwards’, можеш да се досетиш, че ‘Spirit’ няма да бъде изненадващ. Напротив – той е лесноразпознаваем като DEPECHE MODE продукт с всичко, положително или отрицателно, което произтича от това. Чудесно е обаче, че няма как да го сбъркаш с ‘Delta Machine’, а още по-малко пък – с ‘Playing the Angel’. В този смисъл, DEPECHE са се справили за Отличен (6), съумявайки да запишат албум, който едновременно звучи точно като тях, но и не повтаря онова, което правят от началото на новото хилядолетие.
 
Едновременно с това, ‘Spirit’ почти сигурно ще последва съдбата на ‘Sounds of the Universe’ и ‘Exciter’ – ще попадне в залата с най-силно подценяваните и дори – недооценявани албуми на DEPECHE MODE. Причината е проста - ‘Spirit’ определено не е хитов, но май самата група не се е стремила да го направи такъв.
 
Чернотата, меланхолията и самовглъбението тук са взели превес, затова встрани от залепващото бързо в съзнанието ‘Where’s The Revolution’, много от песните са деликатно бавни и подмолно красиви – както като текстове, така и като музикално оформление (чуй парчетата на Дейв Гахан - ‘Cover Me’ и ‘Poison Heart’, както и крайно черногледия финал ‘Fail’), макар че не липсват олдскуул, почти танцувални моменти като тези в ‘You Move’ и ‘So Much Love’.
 
Вероятно онова, което мнозина няма да приемат, е че ‘Spirit’ говори за революции, без да се опитва сам да бъде революционен. Но пък е трудно да отречем, че капитанът на космическия синтпоп кораб – мистър Мартин Гор за пореден път се е справил с композирането и записването на добра музика. И гарантираме, че ще ти бъде по-лесно да слушаш ‘Spirit’ с удоволствие, когато осъзнаеш, че това няма да бъде новият ‘Violator’. Нито пък новият ‘Playing The Angel’.
 
‘Spirit’ е хубав, умен албум, изпипан в олдскуул естетика, но говорещ на съвременен език за съвременни проблеми. Той не се опитва да крещи, защото е записван от зрели мъже на над 50-годишна възраст, а пробва да разсъждава и да провокира въпроси. Както и да предостави възможността за още поне един час с нещо ново от DEPECHE MODE
 
P.S. Обърнeте внимание на специалното издание, включващо адски апетитни версии на няколко от парчетата. И, не, не става дума за евтини хаус ремикси, какво си помислихте?