ROBERT PLANT - ‘Carry Fire’ (2017)

14 Ноември 2017
ROBERT PLANT - ‘Carry Fire’ (2017)
  • Лейбъл: Warner Bros
  • Издаден: 2017
  • Aвтор: Ивайло Александров
  • Оценка:

С елегантност и спокойствие, присъщи на възрастен английски джентълмен, в последните 20 години РОБЪРТ ПЛАНТ издава албум след албум, пълни с дълбока, зряла и привидно спокойна музика. Точно както би очаквал от буден артист с богат житейски, творчески и сценичен път - джентълмен не по титла и образование, а по опит и призвание. 

Много малко останаха великаните от рока в минало време, които през годините не направиха никакви глупости и не изостанаха завинаги в златните години на собствената си музика. Най-големият от тях без съмнение е РОБЪРТ ПЛАНТ. Загърбил тътена на боговете LED ZEPPELIN, той задълбава все по-дълбоко и назад в корените на музиката, вдъхновила някогашните британски титани.

Със спокойствието и ерудицията, присъщи на посивялите му къдрици и издълбаните бръчки на лицето му. От дълбокия адълт рок с алтърнатив и фолк намигвания на 'Fate of Nations', през дълбоко меланхоличния и плътен 'Dreamland' или подкованите с тежък блус трип-хоп/уърлд мелодии в 'Mighty ReArranger', та до фолк, уърлд, електро, дори и кънтри влияния умело и хомогенно разбъркани в следващите си албуми, РОБЪРТ ПЛАНТ неизменно прави едно - великолепна и емоционална музика.
 
'Carry Fire' е съвсем естественото продължение, но и надграждане на 'Lullaby and the Ceaseless Roar'. Песните са нежни, дълбоки, почти тъжни. А до ПЛАНТ за пореден път стоят SENSATIONAL SPACE SHIFTERS (реално, почти същият състав, като Strange Sensation) - хора, оставили музикалния си отпечатък в лайв изпълненията на банди като Portishead, Massive Attack и Radiohead.
 
Така песните в албума са великолепна амалгама от блус, госпел, фолк, близкоизточни влияния и далечен повей от някогашния гръм на LED ZEPPELIN.

Всъщност, точно това съотношение - ново и старо - съвременен поглед към корените, карат песните да звучат толкова притегателно и омайващо. Силен пример за това е 'Bluebirds Over the Mountain' - парче, записано преди 60 години от Ерсел Хики и преди 50 от The Beach Boys, днес звучи съвсем жизнено и отвъд времето.
 
Усещане, което РОБЪРТ ПЛАНТ има таланта да вгражда в песните, които записва в последните си албуми. И сякаш този човек и артист не спира да се развива, изгражда, расте - все по-мъдър и вглъбен. Истински бог - от последните.