През 2001, след като CORROSION OF CONFORMITY бяха издали жестокия 'America's Volume Dealer', барабанистът Рийд Мълин си би шута за цели девет години. През това време бандата издаде още един жесток албум - ' In the Arms of God'. След него обаче Пепър Кийнън се посвети изцяло на DOWN и следващите два записа 'Corrosion of Conformity' (2012) и 'IX' (2014) са издадени от CORROSION OF CONFORMITY като трио, преди Пепър да се върне пак през 2014. Логично, след близо три години турнета, бандата реши, че явно духът изобщо не е изчезнал и е време да запишат нов албум - първият в този класически състав от 2000 насам. 

 

Бандата се затваря в студио в Северна Каролина, обажда се на продуцента Джон Къстър, с когото си бачка от толкова години, че сигурно може да им калибрира и газовете и след 40 дни излизат с диск (плоча, касетка, дигиталка) събрал 15 парчета в 57 минути. А музиката е точно това, което можеш да си помислиш, че ще чуеш - духът на 90-арските албуми на CORROSION OF CONFORMITY, отново пропит от аудиоеквивалента на сух бърбън и цигарен дим на припек. И много благи порции Thin Lizzy и Black Sabbath влияние, прозиращи зад добре познатия CORROSION OF CONFORMITY груув.

Но и те винаги са били там. 'No Cross No Crown' е пълен с жестоки парчета. 'The Luddite' и 'E.L.M.' са убийствен южняшки метъл, има тежкарско хеви буги в 'Wolf Named Crow' и 'Little Man', има епика и бавна тежест в 'Nothing Left to Say' и 'A Quest to Believe (A Call to the Void)', а накрая има и брутален кавър по 'Son and Daughter' от първия албум на QUEEN (1973), но с такива рифове, все едно Брайън Мей е отишъл да направи чай и Тони Айоми се е плъгнал за една песен време.

 

CORROSION OF CONFORMITY са заедно от 35 години. Толкова пъти са оголвали ядрото на групата до трио, после пак са били квартет; ту един си е тръгвал, за да свири някъде другаде, ту друг, че спокойно могат да правят каквото си искат. И днес очевидно искат да свирят в състава, в който ги обикнахме преди 25 години. А утре? Надявам се да има още албуми и турнета.