RIVERSIDE – ‘Wasteland’ (2018)

24 Октомври 2018

Лейбъл: Inside Out
Издаден: 2018
Aвтор: Никола Шахпазов
Оценка:

Този албум се оказа особено труден. За нас, а най-вероятно и за самите RIVERSIDE, които за първи път представяха на света музика, записвана без един от основателите на групата – ПЬОТР ГРУДЖИНСКИ, който неочаквано ни напусна преди 2 години. Първото запознаване с ‘Wasteland’, още в края на септември, беше прибързано и впечатлението, което оставиха парчетата, не бе нито особено ясно, нито особено добро. Подобна музика обаче никога не е първосигнална, затова й дадохме време. Завръщахме се към новия RIVERSIDE неколкократно, докато най-сетне, вероятно под влияние на сивите есенни небеса, не успяхме наистина да го прегърнем – с цялата му меланхолия, специфичност и десетки, напаснати един в друг елементи.

Подозирахме, че тъкмо заради раздялата с ПЬОТР, ‘Wasteland’ ще бъде тъжен. И той е точно такъв. Не че те някога са били най-веселата и хедонистична група на света, но е достатъчен един поглед върху заглавия като ‘Guardian Angel’, ‘Lament’, ‘The Night Before’ и ‘The Day After’, за да стане ясно точно колко лична и минорна ще бъде тази колекция от песни.

И, наистина, най-силните моменти тук са и най-тъжните, късащи парчета от душата пасажи (отварящата албума акапела в ‘The Day After’ и много непреднамерената баладичност в ‘Guardian Angel’), докато значително по-слаби са онези, в които групата посяга към класически прог рок похвати (чуй ‘The Struggle for Survival’ и ‘Vale of Tears’).

Всъщност, в ‘Wasteland’ липсват истински лоши песни. Албумът е изключително компетентно композиран, прелестно записан и изпълнен с пасажи, които биха накарали доста други прог рок групи да се тресат от завист. Особено впечатление правят вокалите на МАРИУШ ДУДА – те са все по-добри, емоционални и уверени, един от най-важните акценти тук.

Проблемът е, че между истински вълнуващите песни и музикални теми, има и много такива, които не биха могли да се сравнят със ‘Shrine of New Generation Slaves’, например. Докато много, много PINK FLOYD солото в ‘River Down Below’ ни вълнува силно, то технически изпипаните ‘Wasteland’ и ‘The Struggle for Survival’ са просто приятно слушане, което оставя твърде малко в душите и съзнанията ни.

Тъмен, меланхоличен и до голяма степен дисбалансиран, ‘Wasteland’ е много далече от възможната перфектност, но пък звучи достатъчно откровено и истински, за да вярваме с бъдещето на RIVERSIDE, дори след изчезването на един от най-важните хора в групата.

Наричаме го „междинен албум” и продължаваме да го слушаме, защото им предстои концерт тук – само след няколко месеца, нали не забравихте?

Предишна новина:

BEHEMOTH – ‘I Loved You at Your Darkest’ (2018)

Следваща новина:

‘БОХЕМСКА РАПСОДИЯ’ (2018)