OPETH - ‘In Cauda Venenum’ (2019)

28 Септември 2019
OPETH - ‘In Cauda Venenum’ (2019)
  • Лейбъл: Moderbolaget/Nuclear Blast
  • Издаден: 2019
  • Aвтор: Никола Шахпазов
  • Оценка:

Започваме с важна препоръка - въпреки че този албум има и английска версия, пробвайте първо тази на шведски. Защото е изключително интересно да чуете как МИКАЕЛ ОКЕРФЕЛТ пее на родния си език (досега го беше правил само в кавъра на Hansson De Wolfe United - ‘Var kommer barnen in’), но и тъй като първоначалната идея е била ‘In Cauda Venenum’ да включва единствено шведски текстове.

Друга важна характеристика на новия OPETH без съмнение е неговата хомогенност - въпреки дължината си от близо 70 минути, ‘In Cauda Venenum’ звучи като силно концептуален албум (но на практика не е такъв). Всички парчета тук са и ясен показател колко комфортно се чувства основният композитор ОКЕРФЕЛТ в своето прог превъплъщение. И колко добре му се получава всичко.
 
Някои побързаха да нарекат това “най-доброто издание на OPETH за последното десетилетие”, но подобно твърдение до голяма степен е невярно. То омаловажава  качествата на ‘Heritage’, ‘Pale Communion’ и особено на ‘Sorceress’ - три изключително компетентни и силни прог рок албума, които ясно показаха, че OPETH могат да съществуват успешно без инферлани вокали и дет тежест.
 
‘In Cauda Venenum’ е достатъчно близък до останалите албуми от рок периода на ОКЕРФЕЛТ, но и достатъчно различен от тях, за да избегне всякакви обвинения в повтаряемост и стагнация. Ясно е, че тук има майсторски изсвирени партии (не само китарни!) и прог епичност, но сякаш още по-важно е, че това е истински добра и запомняща се музика, в чиято многопластовост можете буквално да се изгубите.
 
Още преди официалната премиера се запознахме внимателно с хубавите рифове плюс сладък Хамънд саунд в ‘Svekets prins/Dignity’ и ‘Hjärtat vet vad handen gör/Heart in Hand’, но в ‘In Cauda Venenum’ има много, много повече интригуващи моменти. При това много от тях не разчитат на тежки китари, за да постигнат нужния ефект - пробвайте например изключителната ‘Banemannen/The Garroter’, в която има вплетени толкова много акустични инструменти, клавири, северна меланхолия и първокласен прог рок, че дори най-големите в жанра би трябвало да слушат внимателно и да си водят записки.
 
Неслучайно споменахме хомогенността и консистентността на албума - голямата му сила наистина е, че в нито един момент той не губи своята динамика и фокус. Затова стартира просто перфектно и завършва не по-малко силно със страхотните/меланхолични/бомбастични ‘Kontinuerlig drift/Continuum’ и ‘Allting tar slut/All Things Will Pass’.
 
Шапки долу за МИКАЕЛ и OPETH.