ROCK THE BALKANS - Taking the Bizkit!

29 Юни 2009
news page

ROCK THE BALKANS
29.06.2009, София, зала ‘Фестивална'

текст: Metal Willie, снимки: Danny Boy

'Rock the Balkans' все пак се състоя! Въпреки мрачните и апокалиптични прогнози и злобните подхилквания... Въпреки не особено високите продажби на билети и липсата на масова истерия...В зала 'Фестивална' имаше близо 2500 души...

2500, които не отидоха на 'джамборе' на Веселин Маринов или на 'участие' на внезапно поболелия се по Майкъл Джаксън, Омиротворен пъпеш....Досадно и тъпо ми е да се занимавам с драмите около 'Rock the Balkans', предпочитам да се съсредоточа върху музиката. А тя бе много и разнообразна. От солидно адекватния съпорт на българите  Скре4, до заразително цепещите турски рап-метъл агенти от ManGa.

Фестът започва в късния следобед, но пред сцената има достатъчно публика, за да вдъхнови откриващите банди. Слава Богу, турците не са посрещнати от препасани с пищови и крещящи възрожденски лозунги фанатици, а вместо това от доста толерантна и ентусиазирана публика. Всъщност, стилово те най-много се приближават до хедлайнерите на вечерта.

Колко е часът, а?

снимка: Ясен Нейнски за Balkan Entertainment 

В залата съзирам и няколкото заклети фенове на SAGA, които познавам от... приблизително “сто” години. Те направо не могат да си намерят място от вълнение, а когато канадците най-после излизат на сцената, наложниците им направо онемяват. И как няма – когато кариерата на Saga започна през 1971-ва година, не само, че 80% от публиката в залата не е била родена, но и родителите им също. Да кажем “по-добре късно, отколкото никога” в този случай е малко...твърде малко...

Разхождайки се из залата виждам хора на по 45-50 години втренчени замечтано и зареяно в сцената... Да, дори гнусният комунизъм в крайна сметка не можа да ги лиши от страшния кеф най-после да гледат любимата си група!

SAGA СЕГА

След SAGA, на сцената излиза групата, с която канадците биха искали да направят съвместно турне – QUEENSRYCHE! Изминаха цели 18 години, откакто тази група бе наистина актуална и отсъствието на талантливия Крис ДеГармо несъмнено се е отразило върху музиката им. Новите песни са добре отработени, гласът на Тейт звучи кристално ясно и високо, подкрепян от пуснати на запис бекинг вокали, но... липсват епичните аранжименти и мелодичните ходове, с които ДеГармо зареждаше Queensryche години наред. Разликата в звученето и дори изпълнението на по-новите песни и серията парчета от 'Empire' е покъртителна!!!

'Best I Can', 'The Thin Line', 'Jet City Woman' и 'Empire' звучат безброй пъти по-добре от 'A Dead Man’s Words' например.  Публиката приема сиатълската прогресив метъл банда много топло и дори феновете на Limp Bizkit са положително настроени към тях.

All The Young Dudes

Точно в 22:00 часа залата е огласена от скречовете на DJ Lethal и всички се подготвяме за поразяващия сет на бандата от Джаксънвил, щата Флорида. Нека изясним нещо за LIMP BIZKIT – независимо дали ги харесвате или мразите пламенно, никога, наистина никога не може да се отрече, че на концерт, на живо, те са една от най-убийствените групи на планетата!

Откриват с 'My Generation' и цялата зала скача и пее с тях! Ебаси лудницата! На подиума с грамофоните на DJ Lethal е опънат български трибагреник, на който пише 'Bulgarian Limp Bizkit Fans'.

Proud to Be Bulgarian!

Фред Дърст е с типичната за него червена бейзболна шапка, Джон Ото разбива барабаните, Сам Ривърс мачка баса, а Уес Борлънд, със зловещата си маска и черен екип просто изнася такова шоу, което само по себе си, си заслужава цената на билета. 

“Не вие сте дошли да ни гледате, а ние дойдохме при вас”, казва Дърст, след което извиква на сцената към 7-8 от най-бесните фенове на бандата – момент, който едва ли някой от тях  някога ще забрави. 'Nookie' ни изкъртва главите, а малко преди края Джон Ото забива паметния бийт от 'My Name Is Mud' на Primus, при което Дърст запява 'My name is Fred' и пита “Чували ли сте по-мазна песен от тази? Е, има една – ето тази” и бандата удря своя знаменит кавър на 'Faith' на Джордж Майкъл.

You Gotta Have Faith

Публиката откача нонстоп и това вдъхновява самата група. За бис получаваме три парчета, сред които 'Rollin' и за щастие - не 'I Would For You' на Jane’s Addiction. Но стига сме критикували този лайв, който беше един от най-добрите на българска земя за тази година!

ГАЛЕРИЯ

Източник: