NUMMIROCK 2009 – Студ, дъжд и метъл във финландската гора

20 Юни 2009
news page

NUMMIROCK
19-20.06.2009, Нумиярви, Финландия

текст: Христина Димитрова, снимки: Христина Димитрова

Това е един от безбройните метъл фестивали във Финландия (всеки уикенд от края на май докъм средата на август, някъде из страната има метъл фестивал), но със сигурност именно той е най-красивият.

От 23 години насам, всяка година в уикенда, когато финландците празнуват Juhannus (лятното слънцестоене), в гората на бреговете на езерото Нумиярви, което е на около 400 километра северозападно от Хелзинки, се събират хиляди метъли да послушат музика, да се напият с подръчни питиенца и да се окъпят в езерото.

За съжаление тази година е адски студ дори по местните стандарти (на обяд е около 6 градуса), така че се къпят малцината достатъчно смели, калени или загрели с водка, но така или иначе увеселението си е на ниво.

Ние сме финландци - вие не сте!

ДЕН ПЪРВИ, ПЕТЪК - 19 юни.

Официално фестивалът е започнал предната вечер с три финландски групи в бирената палатка Foster's live, но поради синоптичната прогноза преценихме, че няма смисъл да си причиняваме излишно мръзнене и пристигаме в петък около 2 часа следобед.

На главната сцена тъкмо са започнали да свирят финландците Medeia, но след като си взимаме акредитациите, решаваме да отидем да се ориентираме в обстановката, да опънем палатката и да отскочим до магазинчето да заредим с бира. Така или иначе Medeia ще свирят и на Tuska Open Air следващия уикенд в Хелзинки.

В 17 часа вече сме на главната сцена, за да гледаме Diablo – финландски мелодичен дет метъл квинтет, който забива здраво и не спира да вее коси пред сравнително рехавата и смайващо кротка публика. - Може би е твърде рано, твърде мокро и твърде студено за веселба, а и някои тепърва пристигат.

Before the Dawn

В 19 часа на сцената Inferno Lava в боровата горичка на брега на езерото излизат Before the Dawn. Трябва да призная, че ги открих едва наскоро, но за сметка на това ги харесвам много, така че започвам да се кефя истински, въпреки отвратителния ситен дъждец, който се носи из въздуха като мъгла. Главният мозък на бандата, Туомас Сауконен, който наскоро издаде първи албум и с другия си проект Black Sun Aeon, реве като за последно, а басистът, норвежецът Ларс Ейкинд, пее чистите вокали. Сауконен не комуникира с публиката, говори Ейкинд, и всъщност това е хубаво, защото го прави на английски и разбирам всичко. Песента 'Away' е посветена на лошото време, но то не се трогва особено.

Публиката най-после се размърдва и дори прави мошпит, в който участват и момичета по сутиени, и въпреки че охраната не е особено очарована от погото, само пази по-буйните да не се пребият в мелето, а екип на местната Бърза помощ наблюдава отстрани.
Следват както по-стари парчета, така и такива от актуалния им албум 'Soundscape of Sielnce'. Сетът обичайно завършва с хита им от финландските радиа, 'Deadsong', и въпреки че е напълно светло, на брега на езерото се разстилат красота, северен мрак и скръб.


След сета на Before the Dawn се отправяме към бара на брега на езерото за по бира, докато на главната сцена излизат HATEBREED.

Hatebreed

Тъй като никак не си падам по хардкор, предпочитам да отида за малко до лагера и да се постопля на огъня на съседите, които се бяха устроили почти луксозно с пейки от трупи и голямо найлоново покривало, опънато между брезичките. След бърза студена вечеря и две бири, се връщаме към главната сцена, където току-що са започнали NAPALM DEATH.
Отново вали и е кошмарно студено. Барни не спира да се гърчи като в конвулсии и да обикаля сцената в кръг. Спира за момент, за да благодари на хората, които са дошли да ги гледат  “in this quite frankly, freezing fucking cold” и се впуска с бясна ярост и енергия в сета, който включва и песни от новия им албум 'Time Waits for No Slave'. Между песните, които са по около две минути концентрирана бруталност, Барни изнася обичайните си проповеди на тема политика, религия (religion is really fucking stupid) и живота и обществото като цяло. Сетът завършва с кавъра на Dead Kennedys, 'Nazi Punks Fuck Off', който ентусиазирано е подет от публиката.

Napalm Death

Отново се отправяме към сцената Inferno Lava, където в 1 през нощта ще излязат AJATTARA, за да сложат подобаващо мрачен край на този фестивален ден.
Поради географската ширина и лятното слънцестоене не е тъмно, а само сумрачно, но осветлението на сцената успява да го докара на гробовна тъмнина. Бившият вокалист на Amorphis, Паси Коскинен, се къпе в адските червено-оранжеви светлини и гъстия пушек и има доста демоничен вид. Направо ми е трудно да повярвам, че това е същият човек, защото сега изглежда коренно различно – пуснал е шкембенце, брада и расти. Музиката им по-скоро представлява звуци от преизподнята – рев, какофония и мучене, солидно подплатени и от двама виолончелисти. Въпреки че не разбирам и дума фински (освен най-задължителните фрази и псувни), схващам, че се пее за смърт, демони, лудост и други подобни весели неща и трябва да призная, че това е явно добре свършена работа, щом успява да предаде общия смисъл дори и без думи.

Ajattara

Изглежда Ajattara имат доста почитатели, защото, въпреки късния час и чудовищния студ, има солидна тълпа от зрители, които гледат сцената като хипнотизирани. Хора, гледали ги и преди, ме уведомиха, че този път Паси се е държал прилично и въобще това бил най-добрият им сет от доста време насам. Иначе имал навика да се явява дибидюс на сцената, да мастурбира и изобщо да се държи напълно абсурдно. Май имам късмет!

ДЕН ВТОРИ, СЪБОТА - 20 юни

Времето е малко по-прилично и дори има някакви опити на слънцето да се покаже иззад облаците, което определено е доста обнадеждаващо, особено при положение, че валя цяла нощ. Докато висим на опашката за кафе, вятърът довява отнякъде Paradise Lost и това вещае хубав ден.

След бърз закуско-обяд и поредно посещение на магазина за бира, отиваме да гледаме POISONBLACK.

 POISONBLACK

Определено са приятни, но, както се казва: nothing to write home about, а и така или иначе основното вълнение за деня – Amorphis – тепърва предстои!


Докато чакаме да стане време за техния сет, се мотаем из бирената палатка, където свирят The Four Hoarsemen – някакви сладури, които правят чудесни кавъри на Metallica. Сетът им дори започва с 'The Ecstasy of Gold', макар че в някакъв момент май има проблем със записа. Освен стандартните вечни хитове на Metallica, пичовете забиват и актуалното 'All Nightmare Long'.

 
И така, в игри и закачки, наближава времето за заветния гиг на AMORPHIS. Курдисваме се на първия ред, защото така или иначе сцената е чудовищно висока и няма да станат хубави снимки, а и никой няма да ни позволи да седим във фотопита през цялото време.

amorphis

Отново вали! Часът е 18 и под доста ентусиазирани девичи писъци някъде до дясното ми ухо, AMORPHIS ИЗЛИЗАТ на сцената. 'Majestic Beast' звучи на живо точно толкова добре, колкото се очакваше, че и по-добре. Всъщност, звучи просто смазващо.

Томи Йоутсен реве мощно както той си умее, тълпата се радва, а аз подритвам оградата от вълнение – все пак именно Amorphis са една от по-съществените причини да се вдигна от слънчева България та чак до вдън горите тилилейски на Финландия. Следват 'Towards and Against' и фантастичното 'Sky is Mine' от актуалния 'Skyforger'. Връщат ни обратно в класиката с 'Magic and Mayhem' и после отново в по-нови времена с 'The Smoke'.

Някъде по това време спира да вали и дори се показва слънцето. - Мда, Amorphis явно владеят и времето.
Отново сме в новия албум с откриващото 'Sampo', което логично прелива в 'Silver Bride'. Следва 'The Castaway' и моят персонален фаворит на вечерта – 'Greed' от 'Tuonela'. По сцената и през публиката сякаш премина електричество – рев, летящи коси, бясна енергия.

Amorphis

Аз съвсем сериозно се опитвам да съборя оградата с ритници, да си откъсна главата от куфеене и да си съдера гласните струни от ентусиазирани крясъци, а момиченцата зад мен гледат като гръмнати. Те, изглежда, не са съвсем запознати с по-старото творчество на Amorphis, но, както хора, следящи много отблизо кариерата на групата коментираха, откакто Йоутсен е вокалист, броят на пищящите тийнейджърки по концертите на бандата се е учетворил.

Единият час на Amorphis приключва със задължителните 'Alone', 'House of Sleep' и 'My Kantele'. Не ми се иска да свършва, но свършва, и се отправяме към бара на плажа да пийнем по бира, въпреки че откъм бирената палатка се чуват Maiden Hell, които свирят сравнително кадърни кавъри на Iron Maiden. Въпреки това ние предпочитаме плажния бар, защото гледката към езерото е по-готина, а и на съседната Inferno Lava сцената излизат Entwine. Те са една иначе приятна група, но след Amorphis ми се виждат откровено блудкави. Освен това трябва да си пазим силите за другия гвоздей в програмата – ARCH ENEMY.

arch enemy

Пред главната сцена се е събрала доста солидна публика, която стои и културно чака началото на концерта.
Анджела Госов е дребна, крехка на вид жена, но като си отвори устата, става наистина страшно. Енергията, която струи от нея е невероятно заразна, а гласището й е откровено чудовищно смайващо. Започва с 'Blood on Your Hands', следвана от 'Ravenous' и 'Taking Back My Soul'. Публиката кипи. “Good evening Finland, I wanna see blood and bones flying tonight!”

I wanna see blood and bones flying tonight!

Е, определено се лee кръв и хвърчат кокали. - Поне в преносния смисъл, защото се оказва, че финландската публика е твърде спокойна и на моменти заспала. Основният признак на радост и одобрение е размахване на юмруци (и градински лейки) и ръкопляскане. Няма как да не се замисля какво би станало в България на подобен концерт – най-вероятно публиката щеше просто да откачи и това би било напълно нормално, при положение, че Arch Enemy определено изорават полянката и подплашиват рибата в езерото.

Следват 'Dead Eyes See No Future', 'My Apocalypse' и 'Revolution Begins'.
Някъде по това време нашите агенти докладват, че Томи Йоутсен се кани да скача с бънджи, така че временно изоставям Arch Enemy, в името на безплатното забавление. 
Пропуснала съм 'Burning Angel', соло на барабани и 'The Last Enemy' и се връщам навреме за 'I Will Live Again', още сола, 'Dead Bury Their Dead', 'Diva Satanica', 'We Will Rise' и края на шоуто. Бисът e 'Snowbouund', 'Nemesis' и 'Fields of Desolation'.

Героите сме вече доста уморени, така че се отправяме към лагера за вечеря, бири и малко социален живот. Връщаме се за местната траш знаменитост Stam1na, които, казват, са доста популярни по родните си земи, но на мен откровено ми се спи, а и трябва да ставаме по-рано, за да хванем рокенрол автобуса за Хелзинки, така че след няколко песни, се оттеглям.
След първата доза тежки метали, очаквам с откровено нетърпение Tuska Open Air следващия уикенд в Kaisaniemi Park в Хелзинки.

ГАЛЕРИЯ

Източник: