Живот като на ФИЛМ - SPIRIT OF BURGAS 2010 - ЕПИЗОД 1

14 Август 2010
news page

SPIRIT OF BURGAS 2010 - THE PRODIGY, SERJ TANKIAN, JACK DANIEL'S ROCK STAGE and many more

13 - 15.08.2010, Бургас, централен плаж

текст: Васил Върбанов, снимки: Данкиша, Dee Dee, Spirit of Burgas и др.

2 следобед, четвъртък, 12 август.

Намирам се точно по средата на гробищата в Сливен. Причините не са твоя работа. Термометърът в колата ми показва 40 градуса външна температура, при все, че съм паркирал под сянката на слива, посадена за посмъртен комфорт на обитателя на малка, добре поддържана гробница.

Отварям вратата - климатикът вътре изскърцва. Нахлува миризма на Ню Мексико Магистрала 65. Въздухът е неподвижен, листата на дърветата са като от глина. Няма жива душа, но се оглеждам неспокойно за Хавиер Бардем. Не съм в настроение да бъда застрелян с компресор в челото на път за Spirit of Burgas.

Пронизителен звън резцепва маранята - изпускам цигарата на чакъла - ругая. На дисплея успокоително свети:  ‘Svetlyo Hypodile’.  Естествено, не вярва, че съм в гробищен парк - уточняваме делово една фактура. Той ще бъде герой в нашия разказ по-късно – връщам се в личния си оазис на колела и, с Джони Кеш в ушите, махвам вяло на пазача на бариерата.

RUN BABY RUN

В следващия час съм Светкавицата МаКкуин! Пристигам в Бургас малко след 3, за да видя, че жегата на централния плаж изпепелява работниците. Почти нищо не подсказва възможен старт на фестивала след някакви си 26 часа.  

Ал.Бояджиев се опитва да контролира положението на сцената, за която имаме грижа ние, но правилата на местните са по-други. Смея се весело, защото ще продължа ездата на юг. Ал. Бояджиев се смее нервно – след малко трябва да се прехвърли на север и да подсигури технически шоуто на Dub FX.

АЛ.БОЯДЖИЕВ  

ДЕН ПЪРВИ - ПЕТЪК

Срещаме се на същото място сутринта. Партито е минало добре, а аз му се отплащам с невероятната информация, че от Баш Бара на ‘Градина’ пускат светещ балон да лети във въздуха към 4:00. Случайно минаващо роуди ни информира, че Джони Деп бил инкогнито в Бургас. 

Ние повече се вълнуваме, че EVERLAST е болен и ще пропусне фестивала. На Jack Daniel’s сцената няма вода! Температурата на въздуха в 2 следобед минава 38 градуса (!!!). Баровете (съответно) още не работят, а отговорникът за водата не си вдига телефона. Тръгвам да я търся и обръщам всеки камък, за да изпълзи евентуално -  в това време групите, които ще изпълнят сцената в този първи ден пият вода от морето.

Звуковите проби завършват горе-долу и се затичвам към главния вход, за да проверя, дали и тази година ще има проблеми при влизането.

Нищо общо с Faith No More 2009 – този път публиката влиза плавно и бързо. Въпреки че в крайна сметка ще се окаже, че в този първи ден се чупят рекорди по посещаемост – 16 хиляди за Prodigy, срещу 14 хиляди за FNM през 2009.

Някои от първите влезли тичат презглава, за да застанат първи пред загражденията за Prodigy, но всъщност летят към Джаз & Блус сцената. Упътвам ги без да спирам.

D.S.O.L.

На Рок Арената на Jack Daniel’s вече действат D.S.O.L. и сипят благодарности към Тангра Мега Рок за поканата. Водата още я няма, но идват кашоните с уиски за артистите. Пускам първа въздишка на облекчение, но продължавам да звъня трескаво за вода. 

D.S.O.L са заменени от SICKFLAG, които с пот на челата защитават честта на Пловдив и дори много повече! Това е една от най-силните групи от новата вълна в българската сцена. Банда, която вдъхва твърдата убеденост, че в България се задава нещо, при това нещо много сериозно!
Към края на техния сет, който е написан на къс от кашон, част от публиката тръгва на север, поради мълва, че Ди Каприо играел с Колин Фарел тенис на маса пред сцената На Тъмно.

SICKFLAG!

След къса пауза, A-MORAL се качват на Арената и започват публично да обиждат кмета на своята Варна, после изказват благодарност на този на Бургас, защото подкрепя  “такива неща”, като Spirit of Burgas.

Информирам БИЧЕТО по телефона, че bTV искат да го включат в 19:30 пряко в новините и подчертавам, че директното излъчване означава ЛИПСА НА ЦЕНЗУРА. Добре чувам в слушалката, как потрива ръце. След малко обаче, ТВ функционерите ще се откажат от тази възможност, може би, в крайна сметка не са чак, чак толкова тъпи...

A-MORAL 

Слънцето се скрива и водата НАЙ-ПОСЛЕ идва. Чувствам се, като ръководил операция за освобождаване на заложници с щастлив край! Жегата обаче не намалява. Влажността е 90 %. Време е за софийските хардкор герои - LAST HOPE.  

"Искам ви всички тук - отпред на дансига!" - изревава вокалистът Ал. Бояджиев и бандата му започва да изрежда 11 поредни доказателства, че е една от най-енергичните групи през последните 15 години.

Първата песен - "най-първата песен в историята на LAST HOPЕ - 'Away'."

Публиката на плажа ври и кипи, а групата е гостоприемна да посрещне на сцената първо Шута от Vendetta, а след това и барабаниста на Death Squad и Alien Industry - Данката, който замества титулярния Косьо в парчето 'Reality Check'.

Ал. Бояджиев слиза бекстейж и се тюхка, че седенето под бялото слънце на пустинята от сутринта е изсмукало енергията и изпитал лек недостиг на сценичен пауър. С топло потупване по рамото го успокоявам, че всичко е било на ниво и го оставям да се върне към другото си задължение – мениджър на сцената.

Насича твърдо е приет за постоянен китарист на LAST HOPE и вече няма нищ ообщо с O.H. За момента споделя страстта си към ръгби и се оплаква от скъсан мускул на крака. Провеждам бърз курс за необохдими процедури и методи на рехабилитация, след което отново се взирам в сцената. 

LAST HOPE

Предстои да помем удари от VENDETTA. Шута загрява, пробил дупка в пясъка и чука Майката Земя, като младия Депардийо в ’20 век’. Артисти...

Групата вече е на сцената. Новите песни са видимо повлияни (особено интродукциите) от SLAYER...Двамата певци - Дидо & Шута са навсякъде - буквално и преносно! Публиката сякаш не бърза да се отлее към главната сцена, където всеки момент започват PRODIGY. Дори дърпа микрофони, за да пее с групата.

Крановете от близкото пристанище създават подходящ декор, който ни кара да си мечтаем за шоу на MINISTRY на същото място...

VENDETTA CROWD

На РОК СЦЕНАТА следва пауза за профилактика...Хукваме към PRODIGY и с периферно зрение забелязвам, че група лакомници се възползват от опустяването на баровете, за ди си вземат хот дог. Изплюват го веднага, защото хлябът е от вторник.

На плажа, THE PRODIGY осъществяват сеанс по масова хипноза на множество граждани и селяни, скупчени рамо до рамо. Застаряващ потребител на музика философства на най-задния ред от височината на годините си, че времето на PRODIGY отдавна е минало, а на него му е писнало да му пробутват “отминали величия”.

С типичните си скромност и такт му припомням, че завърналото се в класическия си състав трио издаде албум миналата година, който се продаде като топъл хляб и стана най-успешният в тяхната история. Хвърлям още един коз – билетите за концертите на PRODIGY в Англия свършват и трудно се намират...и ако на това му викаш “отминала слава”...не знам...

Събеседникът контрира, че е станал пълен циник и за последно е чел вестник при събитията през 1997, а в интернет не влизал, “защото е вредно.” Препоръчвам му един-двама лекари и си пробивам път напред с викове “сла-до-леееед”, “сла-до-леееед”.

THE PRODIGY

THE PRODIGY нямат вид на засегнати от нашия спор и сипят заклинания от Голямата сцена – "You are Podigggggy Peooooople". Влизам през телефона си в radiotangra.com, за да си припомня параметрите:  ”ако миналата година, Главната сцена бе леко скромна, сега тя значително е нарастнала - 25 метра широка, 17 висока и 15 метра дълбока. 100 киловата звук и 200 киловата осветление!” Eбаси, май е вярно!

PRODIGY продължават да владеят. Някаква необяснима, почти вуду енергия държи тълпата от начало докрай. В този момент, всички други фестивални сцени пустеят. Танците изригват на ‘Omen’,  но естествено получаваме и всички стари пирони – ‘Poison’, ‘Firestarter’ и тн. 

Между тях, МАКСИМ ни нарича "Prodigggyy Warriors" и улявам дословно същата пряка реч като на Exit 2009. КИЙТ нищо не казва, ЛИЪМ също. Публиката е в транс, дяволът е на сцената. И двете страни получават максимална оценка.

PRODIGY setlist

Зад Сцената на JACK DANIEL’s, Косьо от Last Hope обявява, че фестивалът трябва да спре, защото никой не може да надмине стореното от PRODIGY. Не сме съгласни и започваме да гледаме приготовленията за излизането на Арената на слънчевия цирк на БИЧЕТО.

Видимо развълнуван от топлия прием на над 3000 души при историческия му първи му концерт извън столицата, ТОЙ се провиква:

"Ima li izputyeniiiiiie??? Ima imaaaaaa! Aidiiiii - sichki izputyenniee vidnaga da napusnuttttt..."

БИЧЕТО

В програмата влиза и чисто новата песен - 'САМ САМИН'. Музикантите от трупата, без видимо затруднение крият под плътни маски собственото си изнурително изпотяване от колосалната жега. Единият басист е с шортички на Италия.

Убийствен сет, с два баса, нула китара, тромпет, клавир, барабани, овлажнени танцьорки и ....ТОЙ е №1.

Има нещо кабаретно, но се чувстваме като във филм – БИЧЕТО възпроизвежда измъченото лице на К.Паскалева в сюблимния момент на ‘Козият Рог’ – “Zdraveytie Priateliiiii” – Публиката отново  e в транс!

Бекстейджът ни е много гостоприемен! Постоянно прииждат артисти от другите сцени. На път сме да изчерпаме предвиденото количество уиски за трите дни. Ще трябва да поговоря със спонсора.

Сидни Поатие с брада и негов друг афроамерикански колега, за когото разбирам, че е свирил с Айк Търнър ме потупват по гърба и питат за Jack. Показвам им танца на скайп иконката (poolparty), заливат се от смях и отиват да го разпространяват на Джаз сцената.

БИЧЕТО

С танцова стъпка се приближава и басистът на LEEPRA DE LUXE, които са призвани да приключат вечерта. Д-р Струкански споделя, че е лежал завит с 6 одеала в палатка, покосен от морски вирус. Температурата на тялото му се изравнява с тази на околната среда – 40 градуса.

Пълен е до ноздрите с ‘Упсарин’, но не му личи. LEEPRA DE LUXE започват стилното преминаване към безтегловност. Насо Русков от BFC се появява на сцената, където се задържа три песни  време. Едната е чисто нова – ‘Fat Tsunami’ и в нея Насо пее ‘Tornadooooo, Tornadooo’, другата е добре позната – ‘Orgasmo’. Третата - не помня - Край!

Часът е 2:33 на другия ден. Спазваме графика с германска точност. Става ясно, че китаристът/вокалист Николай Берберов вече има рожден ден. Припомням му, че го чакаме днес следобед, за да се качи пак на сцената с URBAN GREY. Обещава, но по искрите в очите му и на тези от предполагаемите гости на предстоящата фиеста, членове от трупата на Бичето и някои други, подозирам - ще имаме ‘12 маймуни’ х 2.

Гасим лампите. 

ГАЛЕРИЯ 1

LEEPRA

Източник: