SPIRIT OF BURGAS 2011 - ДЕН ВТОРИ

13 Август 2011
news page

SPIRIT OF BURGAS 2010 - МОБИ, SKUNK ANANSIE - KULTUR SHOCK @ JACK DANIEL'S ROCK ARENA and many more

12 - 14.08.2011, Бургас, централен плаж

текст: Ивайло Александров, снимки: Tangra Crew

Безсънието, умората от пътя, физическото изтощение след първия ден си казват думата и съботата е ден на сън и реинкарнация. Тайфата се движи в лек тръс през Морската и докато бродим по алеите, слушаме "Невидимо дете" на P.I.F. откъм плажа.

Съответно, когато краката ни потъват в пясъка, сетът на групата приключва и се курдисваме пред Jack Daniel’s Rock Арена. Навреме за последните три парчета на Automatic Flowers.

Automatic 

Пловдивчани са адски надъхани, свирят агресивно, а алтернативно-истеричните им парчета са продрани от крясъците на вокалиста Иво, който се дере толкова добре, че имам чувството, че колоните няма да издържат.

Когато момчетата слизат от сцената, се прегрупираме напред. Center, освен че грабнаха голямата награда на Jack Daniel’s Battle Of The Bands, са и страшно любима банда в личния ми храм. Четиримата излизат, казват здрасти се впускат в тътена на бавно, тежко и мачкащо „интро” от пет минути. Риф, риф, риф и ритъм.

center

Center сипват китарните пестници от кофата директно върху главите ни и докато се опомня, вече съм във въздуха, ритащ пясък и вилнеещ като отвързан джакръселов териер на полянка. Тежката канонада на пичовете продължава повече от половин час. И в този половин час се чувствам не като в Бургас, а все едно съм прелетял няколкостотин километра и съм кацнал в пясъците на Duna Jam. Мощен инструментален стоунър метъл, в духа на Karma To Burn, само че от родна банда.

center

Center черпят с превърналата се в хит сред феновете им “Sun Delivery”, която с игривото си начало и късащия глави риф към края, те дехидратира катo ватос на простор. Следва едно ново парче със сабатски рифаж и толкова отнасяща психеделична прелюдия в средата, че ти става ясно защо му се казва още “desert rock”. Че и “дезърт” на плажа е повече от яко! Подивяваме и на последното парче и докато Тони, Ники, Дидо и Симо се усмихват, не по-малко въодушевени от нас долу, си давам сметка колко много хора крещят името им и искат още. 

center


Но още по клубовете. Сега Bastardolomey. Нуфри извежда шайката и започва директен и праволинеен побой с надъхващите парчета от “Plastic Pig Society”. И все едно само това са чакали, десетина юнака се мятат ухилено един към друг в ритуално и потно пого. В този момент обаче решавам да хвърля едно ухо и обектив към главната сцена и Jeff Scott Sotto. Американецът излиза с бургаската банда G.R.A.S., но предлагат толкова безсмислени и клиширани кавъри на мейнстрийм хард рок и хеви метъл песни, че след 10-ина минути скука, решавам да се спася обратно при Нуфри, Бъсти, Вили и Милен. Докато се оттеглям, от сцената се понася адски нелеп кавър по “Frozen” на Мадона и качвам предавката, като спирам само за да си взема бира от първия по-отдалечен бар.

bastardolomey

Връщам се при метълягите навреме за други кавъри, но толкова по-силни! „Добре ли сте, копеленца!”, крещи и се хили дивашки Нуфри и удрят апъркът със “Snap Your Finger, Snap Your Neck” на легендарните Prong. И още преди да си изтупам пясъка от краката и гърба, полепнал след ниско пикиране в погото, идва втора доза френетизъм. “Super-Charger Heaven” на White Zombie преминава през тълпата като високоскоростен влак на права отсечка, каран от демонично обсебен гологлав бързъркър.

Оттеглям се двайсетина метра назад и чувам началото на “Charlie Big Potato”. Мамка му, покрай дивеенето с Bastardolomey замалко да изпусна Skunk Anansie! Хуквам към главната сцена и още преди да стигна кулата с пулта, се сблъсквам с непроходима стена от поне 7-8 хиляди човека, втренчили погледи към сцената, където, като голяма черна пеперуда, лети ахуманно талантливата Скин.

Песента буквално избухва, талаз след талаз и имам чувството, че мозъка ми иска да си пробие дупка в черепа ми и да си тръгне. Британците са брутално силни на живо, а с гласа си Скин може да издуха половината бургаски пясък в морето. Въпреки че Skunk Anansie се събраха след 8-годишна пауза и издадоха нелош нов албум, от “Wonderlustre” чуваме само “My Ugly Boy” и “You Saved Me”. Останалите песни са чудесно балансирана извадка от предишните три албума на групата.

SKUNK ANANSIE

На концерт Skunk Anansie звучат по-твърдо, отколкото в студио, песните грабват още по-силно, Кас, Ейс и Марк свирят, вилнеят и тотално владеят сцената, алтернативните одежди на парчетата всъщност са повече метъл, отколкото рок с целия този хъс, а Скин е навсякъде – и като физическо присъствие, и като харизма и особено като глас.

Когато си тръгвам от main stage, имам чувството, че са ми бърникали в съзнанието и са си тръгнали с половината чаркове от там. Презареждам с малък Jack и се пъхвам във фотопита, в чакане на Moby. Без никога да съм му бил много голям фен, не съм живял в звукова изолация и харесвам много парчета от 20-годишната му кариера.

Американецът е на Spirit Of Burgas с цяла група. Още с излизането си пред близо 10-те хиляди фена, Moby хваща китара и не престава да снове по сцената. В лайв сета му чудесно се преплитат електроника, софт рок, поп, ембиънт и по-директни песни. И е чудесно как от бийта на “Go” ни отнася в космическото спокойствие на “Natural Blues”, изпята великолепно от Джой Малкълм. Оставам половин час пред главната сцена, потънал в страхотните композиции на Moby и в хладната прегръдка на пясъка и така му отива да е на морския бряг през нощта!

KS


Но е време да се върна в бульона на истерично излята музикална еуфория. Kultur Shock са на Jack Daniel’s Арената и е невъзможно да се лиша от дозата чисто, кипящо удоволствие, което Джино и компания разливат щедро от несекващата бъчва на купона.

Изпуснал съм началото, но тъкмо паркирал централно пред сцента, няколко чифта ръце ме подхващат и след секунди съм в потната лавина от бутащи се, скачащи, крещящи и дивеещи диваци, интоксикирани музикално от убийствения компот балканска пънк-метъл цигания.

KS

Отказвам да си пазя ум, тяло и обективизъм и се оставям на емоцията да ме лашка сред себеподобни, докато Kultur Shock наливат промили с “Nadja”, “Duna” и “Tutti Frutti”. Толкова заразителни, толкова директни, че не влизат през ушите, а действат директно върху генетичния ти код, песните удрят като 60-градусов съвсем домашен първак, а опиянението е толкова сладко и буйно. И плажът. И приятелите. Групата.

А какво пушите? “Hashishi” пълни дробове право от колоните и отново сме в задружна прегръдка, лепкави и щастливи... И бихме могли да продължим така цяла нощ или докато припадем в несвяст, но това е фестивал и се сбогуваме с невероятните Kultur Shock до следващия път.

ГАЛЕРИЯ ДЕН 2

SETLIST

Сега остава да видим и нашите поморийски приятели. „На тъмно” всъщност свети от ухилени хора, припяващи по кръчмарско сладките песни на The Pomorians, отпред публиката наистина се състои основно от поморийци и споделената колективно любов се разлива под химна на хедонизма “Обичам”. „Обичам да пия, да пуша и да ям!” пее Янко и определено му личи. До края на сета, когато излизат и Мената и Чико от Artery за тройно режещ метълизъм, Бръснаря трудно изговаря думи и разбираме основно искрената му молба след “Electricity” – “Абе, някой може ли да почерпи с цигарка и биричка?”, като бирата изчезва в продраното му гърло за няколко секунди, а фасът щръква от устните му, докато ръмжи нечленоразделно песните в микрофона. Пънк.
... и отново умората си казва тежката дума и се запътваме към изхода на фестивала, на Морската и на Бургас. Остава обаче още една вечер...

Програмата на Jack Daniel's РОК Арената отново бе спазена до минута и протече по следния ред:  

СЪБОТА - 13 август

00 – 20:30 Automatic Flowers
20:40 - 21:10 Center
21:25 – 22:35 BASTARDOLOMEY
22:35 – 23:35 профилактика на сцената – Skunk Anansie на main stage
23:35 – 01:05 KULTUR SHOCK

Източник: