W.A.S.P., Bastardolomey
27.10.2010, София, зала 'Фестивална'
текст: Александрина Георгиева, снимки: Георги Георгиев

"Трябва да сте луди, за да кажете, че ме обичате" – заявява Блеки Лоулес и размаха многозначително пръстче около слепоочието си.

Луди или не, три хиляди души, а може би малко отгоре, тази вечер пяха, крещяха и куфяха в израз на любовта си към W.A.S.P. Това, което получиха в замяна, беше стегнат, кратък, полиран до съвършенство сет, енергичен като шут в бъбреците.

Преди обаче да стигне до него, минаваме през BASTARDOLOMEY. Или те минават през нас. Като валяк през охлюв. Пратили сме една четвърт от концертната дружинка да снима, останалата част сме заели стратегически позиции пред сцената – тук е идеално за хващане на палки, навива се колегата отдясно.

Ар ю токин ту мей???

Междувременно аз се ослушвам за настроенията на публиката. Нищо изненадващо – хората си чакат W.A.S.P. и не изглеждат изключително запознати с това кой ще ги подгрява. Но пък Нуфри и компания забиха така, че не знам как не му хвръкна шапката.

Потентният, здрав, прав и корав груув не ни подгря, а направо ни подпали. И ако Вавилон не си гореше от по-рано, можехме да му помогнем. Стига само Блеки да поиска.

Защото българският фен обича Лоулес и си умира да скандира името му до откат. Независимо от дистанцираността на вокалиста по време на концерта и разочароващо краткия сетлист. И без значение дали въпросният фен е хлапе на двайсетина години, дама, която е възможно да му бъде майка, влюбена рокясала двойка или стар концертен вълк.

Има банди, които са масово обичани по нашите земи и това е чудесно. Особено когато се връщат по няколко пъти. Защото, както сподели побелелият от музикална мъдрост Хамиш, "Блеки само да стои тъпо на едно място, пак прави диалог с издивелите пред него”.

Be somebody

Но прекаленото вживяване в един момент става... ами, прекалено. Скъпи ми архивни металяго, разбирам, че си дошъл на концерт на любима група и искаш да се забавляваш.

Но разбери, че да се блъскаш упорито с двойно по-голямото си тегло в жени и момичета, които очевидно не искат да участват в пого, никак не е джентълменско. БЛЕКИ със сигурност не би направил такова нещо. По-скоро би ти казал "Лошо момче, много лошо, засрами се”.

А ти не искаш ТОЙ да си мисли такива неща за ТЕБ, нали?

Е, и без това едва ли го прави. Зает е да ни изненадва с немръдналия си през годините глас и вилнеенето по сцената. Факт - откъм емоции и приказки е пестелив. Три други факта – пее като звяр, прави зверски добра музика и ни я представя перфектно.

В търсене на д-р Емилова

Сетлистът не е изненадващ като съдържание, но пък – като си работи, защо да го пипаш? Любимите класики са примесени с ударните парчета от новия албум, 'On Your Knees', 'The Real Me' и 'L.O.V.E. Machine' ни палят на пета от раз, а 'Crazy' и 'Live To Die Another Day' влизат съвсем на място след тях.

Началните акорди на 'Wild Child', мощен рев от публиката, ръцете горе, разумът някъде в небитието. После физиономията на Хитлер се показва на видеостените зад бандата и ченето ми пада, докато мисълта го догони и припомни, че това е клипът на 'Babylon’s Burning'.

Но това е последният напън за рационалност. Започва 'The Idol' , а една част от хората се умълчават, сякаш от уважение пред величието на албума. Не задълго. Няколко секунди по-късно във вдигнатите ръце се мяркат запалки, почти няма куфеене, просто потапяне в епичността на идола. За секунда всеки губи себе си в магията. Being crazy in paradise is easy… 

Веднага, сякаш в противовес на последното изречение, БЛЕКИ изкрещява: "I wanna be somebody!", поредната инжектирана доза от нашето си, любимото и за предпоследен път залата сякаш се разлюлява от ентусиазма на хилядите вътре в нея.

Предпоследен, защото след  умопомрачаващия бис с 'Chainsaw Charlie' и прочувственото изпълнение нa 'Heaven’s Hung In Black', избухваме наистина за и до край. 'Blind in Texas'. Култ, рок и чисто удоволствие!

Точно в този момент недоволни едва ли има в залата. После тишина и мрак. Допълнителни коментари сигурно ще има, обаче W.A.S.P. няма да са там, за да чуят. Но бас държа, че много хора ще присъстват отново, когато музикантите се върнат. Forever in our hearts a fire burning, huh?

ГАЛЕРИЯ