SOFIA ROCKS 2011

JUDAS PRIEST, WHITESNAKE, Mike & The Mechanics, Saxon, Slade, Shecky & The Bloodrain

08.07.2011, стадион 'Българска армия', София

текст: Насо Русков, снимки: Ивайло Александров

Е, Sofia Rocks 2011 в крайна сметка се проведе, въпреки обичайната "програма" преди подобни концерти - слухове, слухове и пак слухове.

Някои от тях по-откачени и от най-ексцентричните фантазии на барон Мюнхаузен, но далеч не толкова забавни. Не беше забавна и температурата в София в късния следобед на 8-ми юли, когато Sheky & the Bloodrain откриха фестивала на "ремонтирания" стадион на ЦСКА, който на много места по света не би получил разрешително за провеждането на подобно събитие. (Същото важи и за зали като 'Фестивална', където миналото лято хората припадаха от задушаване на концерта на Massive Attack.)

Жегата беше размазваща, но в такива случаи теорията на относителността действа ободрително - сетих се, че по същото време група мои познати играят футбол на един от терените на 'Спортна София' и подхилквайки се, обърнах поглед към сцената, където започваше сета на SLADE.

Британската музика от началото на 70-те е позната у нас най-вече с групи като Deep Purple и Uriah Heep. Пъстри герои на английския глем.рок, като T-Rex, Slade, Sweet, Gary Glitter и Roxy Music, никога не са били чак толкова популярни тук. Може би защото нямат десетминутни композиции, в които показват колко добре свирят на инструментите си, или не се държат достатъчно "мъжкарски" на сцената, кой знае...

Eто защо не останах особено изненадан от коментарите на няколко зле-изобретени създания в близост до мен, които не само, че не бяха чували за SLADE, но и се подиграваха на "тия дъртаци"...при положение, че самите те бяха с фланелки на Judas Priest. Може би някой трябваше да им припомни, че това е ретро-фестивал, на който най-"младата" група е създадена преди 27 години!!!

Разбира се SLADE имаха своите фенове сред зашеметената от горещина публика, а доколкото видях, спечелиха и някои нови. Всъщност тази формация нарича себе си SLADE II, тъй като от оригиналния състав са само китаристът Дейв Хил и барабанистът Дон Пауъл. За съжаление фронтменът Ноди Холдър отдавна не е в групата. Той напусна през 1992-ра и оттогава се занимава с вълнуващи неща като това да рекламира фъстъци, чипсове и ядки, и да гледа геройските загуби на любимите си Wolverhampton Wanderers. Ноди е любимец на англичаните, а парчето на SLADE 'Merry Xmas Everybody' всеки декември оживява и те атакува безмилостно от всички магазини и пъбове там.

Затова аз лично останах изключително доволен, че Slade НЕ го изсвириха в петък, макар че щеше да е доста извратено от тяхна страна, имайки предвид наркотичните температури. За сметка на това чухме голяма част от многото славни хитове на групата, чийто енергичен сет завърши с 'Cum on Feel the Noize' - любима песен на Алис Купър, според който без SLADE никога нямаше да има групи като Twisted Sister и Quiet Riot.

Ето сетлиста на Slade II. (От 2005-та техен вокалист е Мал Макнълти, който беше в една от формациите на Sweet през втората половина на 80-те):

Take Me Bak 'Ome
Far Far Away
Everyday
Look Wot You Dun
Cuz I Luv You
Run Runaway
Mama Weer All Crazee Now
Get Down And Get With It
My Oh My
Cum On Feel the Noize

ГАЛЕРИЯ SLADE

Втори на сцената и не за пръв път в България, излязоха SAXON - едни от оригиналните флагмани на Новата Вълна на Британския Хеви Метъл. ("Докато другите групи се наливат с всякакъв алкохол, до който могат да се докопат преди концерт, Saxon си стоят кротко в гримьорната и пият чай," - из спомените на Леми Килмистър)

Група с дълга и невинаги успешна кариера, преминала през доста трудности и доказала, че най-важното в този бизнес е да не се отказваш. След като в началото на 80-те бяха една от водещите метъл банди в света, Биф и неговите хора впоследствие преживяха доста тежки моменти, когато дори списания като Kerrang се обърнаха срещу тях, предизвиквайки един прочут изблик на ярост от страна на певеца ("Никой, ама НИКОЙ няма право да казва, че сме скапана група!")

На всичкото отгоре през 90-те Греъм Оливър и Стийв Доусън си направиха своя версия на SAXON, която някои наричаха подигравателно "Mickey Mouse Saxon".

"Накрая им позволихме да използват името Oliver Dawson Saxon, с уговорката че и трите думи са с еднакво голям шрифт," поясни Биф през 2003-та. По ирония на съдбата бившите колеги на Байфърд свириха в Стара Загора на следващия ден - 9-ти юли. Иначе последните десет години бяха доста добри за SAXON - поредица от силни албуми и цяло ново поколение метъл фенове, които откриха тази вече легендарна група.

В петък SAXON представиха изключително солиден сет, в който бяха включили и доста песни от най-новия си албум 'CALL TO ARMS'. Естествено чухме и всички стари класики. Сетлистът бе следният:

Hammer of the Gods
Heavy Metal Thunder
Never Surrender
Chasing the Bullet
Motorcycle Man
Back in '79
Attila The Hun
Call to Arms
And the Bands Played On
Crusader
Denim and Leather
Princess of the Night
Wheels of Steel

ГАЛЕРИЯ SAXON

След SAXON настъпи и "спорният" момент във фестивала, поне според онези, които бяха на мнение, че група като MIKE & THE MECHANICS няма работа на хард рок/метъл фест. Може би донякъде бяха прави - по принцип феновете на по-твърдата музика не се славят като най-толерантните на света. Някои симпатяги, обаче, надминаха себе си.
Ако единият от двамата вокалисти на MIKE & THE MECHANICS, по-точно тъмнокожият Андрю Роучфорд (познат от известната навремето поп/соул/фънк група Roachford), можеше да чуе и разбере подвиквания като "чернилките на сапун" и други подобни гениалности, едва ли щеше да се усмихва толкова много от сцената. България, подобно на повечето държави от източна Европа, продължава да се въргаля пиянски в локвата на расизма и наежената тъпота... Разбира се, освен тези полуидиоти (псевдоарийци с доста матова кожа, които явно мислеха, че са на някакъв селски мач) имаше и други, далеч по-нормални хора, някои от които искрено се радваха на Майк Ръдърфорд и музикантите около него, особено когато групата реши да изсвири и две парчета на Genesis.

Саундът на MIKE & THE MECHANICS беше кристално чист и радиофонични хитове като 'Over My Shoulder' и 'Word of Mouth' звучаха като от диск.

Beggar on a Beach of Gold
Get Up
Another Cup Of Coffee
Try To Save Me
Follow You Follow Me (Genesis)
The Living Years
I Can`t Dance (Genesis)
Over My Shoulder
All I Need Is a Miracle
Cuddly Toy (Roachford)
Word of Mouth

ГАЛЕРИЯ MIKE & THE MECHANICS

Някъде към 21:15 от колоните тръгна 'My Generation' на The Who - една от най-любимите групи на ДЕЙВИД КОВЪРДЕЙЛ. Той пък е един от най-любимите рокенрол музиканти на българската публика и тя го посрещна доста екзалтирано. Хората продължават да обичат този глас, макар той отдавна да не е в най-доброто си състояние.

Групата, както винаги, беше в топ форма. Дъг Олдрич и Реб Бийч изнесоха китарен дуел, а Брайън Тичи направи кратко, ненатрапчиво и ефектно соло на барабани. След седем години в бандата на Били Айдъл, Браян вече официално е новият барабанист на WHITESNAKE.

В не особено дългия сет (все пак това беше фестивално участие, не самостоятелен концерт) имаше и три песни от новия албум 'FOREVERMORE'.
Естествено публиката полудя на хитове от MTV-ерата като 'Give Me All Your Love', 'Here I Go Again' и 'Still of the Night'. Жалко че 'Slide It In' още след първия припев премина във 'Fool For Your Lovin''.

Накрая Ковърдейл изпълни кратка акапелна версия на 'Soldier of Fortune' и с това приключи поредното пришествие на WHITESNAKE на българска земя.

Best Years
Give Me All Your Love
Love Ain't No Stranger
Is This Love
Steal Your Heart Away
Forevermore
Guitar solos
Love Will Set You Free
Drum Solo
Slide It In / Fool for Your Lovin'
Here I Go Again
Still of the Night
Soldier of Fortune (acappella)

ГАЛЕРИЯ WHITESNAKE 

И накрая, това което очаквахме може би най-много. ВЕЛИКИТЕ PRIEST! Тук вече повечето хора бяха поразмазани от шестте часа и половина прекарани на стадиона и някои едва събраха сили, за да посрещнат и изпратят JUDAS за последно.

През последните години Priest откриват концертите си с 'Rapid Fire', като пред сцената има голямо платно (в случая на него пишеше 'Epitaph'), което пада в момента, когато влизат вокалите на РОБ. Наколо лумват огньове и The Metal Gods вече са пред вас! Именно това беше и второто парче от общо 21, които ни разходиха из абсолютно всички албуми на Priest, с изключение на онези от периода с Рипър Оуенс.

Навремето гледах JUDAS с Оуенс и според мен той се справяше много добре, а групата звучеше, както винаги, разгромяващо. Когато на сцената е ХАЛФОРД, обаче, е съвсем друго. Знаеш че това е ИСТИНСКИЯТ Judas Priest, онзи който си слушал на касетки като малък, преди твои добри "приятели" да дойдат на парти у вас и да ти ги откраднат. Един такъв приятел сега живее в Щатите и ме уверяваше, че Халфорд вече нямал никакъв глас и едва пеел. Хахаха! След концерта му драснах имейл, за да го питам какви са тези силни лекарства, които взима, понеже на мен определено не ми звучеше Роб да си е изгубил гласа. По-скоро ни изкърти главите!

Изобщо тази вечер Priest бяха просто величествени. Даже ми е малко идиотско да се опитвам да описвам един такъв толкова съвършен концерт като техния. Единственият минус бе липсата на Кей Кей, но заместващият го Ричърд Фолкнър се справи отлично и си личеше колко много значи за него да свири в Priest.

Приятна изненада бе включването на парчета като 'Blood Red Skies', 'Starbreaker' и 'Beyond the Realms of Death' в един сет, който можеше да продължи и до сутринта без на никой да му писне. РОБ остави публиката да изпее 'Breaking The Law' от начало до край, като ни напомни, че миналия път Priest го били свирили на шоуто на Слави Трифонов.

"Вие си  обичате вашия Слави, а?" каза той. Е, не всички от нас, Роб, не всички.

Малко по-късно дойде и класическият JUDAS PRIEST момент - Халфорд на сцената с мотор по време на 'Hell Bent For Leather'. Краят на този фантастичен концерт настъпи с 'Living After Midnight'. Нека все пак не забравяме, че Priest не са се пенсионирали, нито пък отказали съвсем от бъдещи концерти, а просто от големи световни турнета. Това не означава, че сме чули за последен път тържественото "The Priest is back!"
Rapid Fire
Metal Gods
Heading Out to the Highway
Judas Rising
Starbreaker
Victim of Changes
Never Satisfied
Diamonds & Rust
Dawn of Creation / Prophecy
Night Crawler
Turbo Lover
Beyond the Realms of Death
The Sentinel
Blood Red Skies
The Green Manalishi (With the Two-Pronged Crown)
Breaking the Law
Painkiller
---
The Hellion / Electric Eye
Hell Bent for Leather
You've Got Another Thing Comin'
---
Living After Midnight

ГАЛЕРИЯ JUDAS PRIEST