текст: Христина Димитрова (Трин), снимки: пак тя

 

Ако обичате метъла, къмпингуването и историческите възстановки, в частност епохата на викингите, и си търсите извинение да посетите Норвегия, фестивалът Midgardsblot в Борре, Норвегия, е точно за вас. 

 

 

 

Ако не обичате да газите кал до ушите и да се бутате в тарапаната на  големите комерсиални масовки от сорта на Wacken и Download, а предпочитате малки бутикови фестивали, на които все пак успявате да чуете и видите групите от достатъчно близо, Midgardsblot е точно за вас. 

 

Макар едва за втори път, този фестивал вече е култово събитие, което дни преди началото си, се разпродаде и привлече хора от далечни места като Колумбия и Австралия. Early bird билетите за догодина са вече в продажба  и вървят като топъл хляб.

 

Вероятно основните причини за неподправения чар на Midgardsblot са неповторимата локация на фестивала – национален парк с погребални могили и богати археологически находки, изложени в музея Midgard Historical Center и прекрасната приятелска атмосфера с хора, буквално от цял свят.

 

Принос за необичайността на Midgardsblot има и комбинацията от традиционен исторически фестивал и метъл. Вярно, че обикновено част от посетителите на фестивалите се издокарват със специални костюми, но едва ли има друг метъл фестивал, на който половината публика е в традиционни викингски облекла.

 

 

 

 

Gildehallen – исторически автентичната дървена викингска банкетна зала, построена по модел на откритите съвсем наблизо останки от такава сграда – също е сериозна причина. С бара в единия край, обширното си огнище и пейките, покрити с овчи кожи, голямото помещение с украсени с дърворезба колони спокойно побира няколкостотин души. Няма по-приятно място, на което да се скриеш от дъжда, да си пийваш, да пееш и да подвикваш „SKÅL!”. 

 

 

Не бива да пропускаме и музиката, разбира се. Къде другаде, освен на Midgardsblot (и в Лондон), в рамките на 24 часа могат да бъдат чути проектът на Ivar Bjornson (Enslaved) и Einar Selvik (Wardruna) – Skuggsja, Enslaved и Wardruna?  

 

Плюс Hamferd от Фарьорските острови (гледахме ги като подгряващи на разпродадения гиг на Amorphis в Mixtape 5 през 2014), един от основните музикални метъл експорти на Исландия в момента – Skalmold, както и изобилие от норвежки блек метъл. В добавка и шегаджиите Trollfest, нордическият фолк на холандците L.E.A.F. и „ориенталски“ метъл от Melechesh.

 

Midgardsblot сигурно е и единственият метъл фестивал, който има богата съпътстваща програма исторически възстановки, викингски борби (glima) и спортове (да, мятането на брадва е един от тях), филмови прожекции, разказване на саги, викингски базар, презентации на тема нордическата култура и връзката ѝ с блек метъла и значението на руните, водена от самия Einar Selvik, китарна клиника с Ivar Bjornson, татуфест и бирени дегустации. 

 

 

Единственото, което липсваше, беше медовина в големи количества. 

 

Но да започнем от начало. 

 

Четвъртък (Torsdag - денят на Тор)

 

Първият ден на фестивала е посветен на  взимане на гривни, разпъване на палатки, поход до селския супермаркет за храна и опознаване на околностите. Къмпингът беше разделен на „парти“ и „тиха“ зони, но врявата от парти зоната, и най-вече безсмъртния хит на Нана Мускури „Guten morgen sonnenschein” и козите рогове в 8.30 сутринта, се чуваха и в най-отдалечения край на тихата зона. Ех, очарованието на фестивалното къмпингуване! :D

 

 

Привечер пред Gildehallen има blot - символично жертвоприношение за  най-главните божества – Один, Тор и Фрей – с проливане на кръв (театрална), молитви и свирене на рогове, водени от трупата Folket Bortafor Nordavinden. Основните молби бяха за благословия и мир на фестивала и хубаво време. Първата молба бе чута, но втората – не съвсем. Боговете ни пратиха скандинавски дъждец на прах в петък вечерта и хубав напоителен дъжд в събота вечерта. Догодина ще сме по-настоятелни за хубавото време. 

 

 

 

 

 

Вечерта приключи с веселба около лагерния огън на брега на фиорда пред къмпинга.  

 

 

 

Петък (Fredag - денят на Фрея)

 

Денят започва рано-рано, поради вече споменатите Нана Мускури и кози рогове откъм парти зоната. Същинската част на фестивала започва чак в ранния следобед и запълваме деня си с участие във викингски игри и мързеливо излежаване на плажа.

 

Към средата на следобеда поемам към фестивалния район, където Trollfest вече дънят шантавата си смесица от норвежки фолклор, сръбско, метъл и малко латино. Вървейки през горичката, се чудя що за странни птици са тези. Когато ги виждам на сцената - накипрени с анцузи Adidas и дамата с фигурален чорапогащник и пола, обшита с лъскави пайети, ми ставя ясно, че явно не се взимат много на сериозно. Joke metal. Но е забавно.

 

 

Всеки знае колко е досадно чакането между групите на фестивали и концерти, но не и на Midgardsblot. Местните викинг ентусиасти от Borrefylkingen спретват едни хубави битки, докато по сцената се местят монитори и инструменти, а някои от нас притеснено поглеждаме все по-сивото небе. 

 

 

 

 

 

Прогнозите за времето не предвиждат дъжд, но, както се оказва, прогнозите за времето в Норвегия са недостоверни. Точно когато исландските викинг-метъли Skalmold излизат на сцената, започва да ръси добре познатият ми скандинавски дъжд на прах, но той не плаши никого. Гледала съм прословутия концерт на Skalmold с Исландския симфоничен оркестър няколко пъти и имам високи очаквания. Не ме разочароват, макар че сетът им е твърде кратък. 

 

 

 

Към края му дъждецът на прах преминава в сериозен дъжд и аз хуквам към лагера да си взема дъждобрана, който така наивно оставих там, вярвайки безрезервно на прогнозата за времето. Докато се върна, сетът на Inquisition, които бичат доста еднообразен блек метъл, е към приключване. 

 

Изненадващо, сетът на Enslaved, които тази година празнуват 25 години и свирят само най-ранен материал, започва 15 минути преди обявеното в програмата. 

 

Това е третият път, в който ги гледам. Първият път беше през 2011 на Tuska във Финландия, точно ден след масовото убийство в Осло и околностите, и Enslaved бяха в доста печално настроение. Вторият път беше в София, в най-големия следобеден пек на Sofia Rocks през 2013. Сега, обаче, настроението е като за първичен норвежки блек метъл - под дъжда, в спускащия се мрак, насред гората. И макар че определено предпочитам по-късното творчество на Enslaved, отдавам дължимото на корените. 

 

 

 

 

Подозренията ми, че печатната програма е сбъркана, се оправдават и Skuggsja – една от основните причини, поради които си карам отпуската в Норвегия това лято, започват 15 минути преди обявеното. Това предизвиква леко объркване в нашата компания, но пропускаме само около три минути и половина от началото. Козите рогове, демек.

 

Общият проект на Einar Selvik и Ivar Bjornson първоначално е бил еднократна афера през 2014, композирана по повод 200-годишнината на норвежката конституция, но се радва на толкова интерес, че го записват и издават тази пролет. Изпълнението му на живо засега е сравнителна рядкост. На сцената на практика са Wardruna и Enslaved и аз се наслаждавам на всяка секунда от албума, който вече знам почти наизуст. 

 

А той е странна комбинация от звученето на Wardruna и Enslaved – толкова различни, че е лесно да се каже кой какво е писал, и същевременно така добре преливащи и допълващи се в Skuggsja. 

 

 

 

Вечерта отново завършва около огъня, където обикаля бутилка с нещо финландско, наречено Valhalla. Според рекламата е „билков ликьор за истински войни“. В действителност е прекалено сладко и има вкус на сироп за кашлица. На другия ден боли глава. Принципно съм фен на финландските фестивални напитки, но това прави изключение.

 

 

Събота (Lørdag – ден за къпане)

 

Докато българите обичайно се къпем в неделя (и си честитим), в Скандинавските страни традиционният ден за къпане е събота и това е отбелязано и в името на деня. Той си се казва така от времето на викингите, които доказано са били големи фенове на хигиената, за разлика от почти всички останали европейци през VIII-X век. 

 

Чудните топли душове на общинската спортна зала си струват 20-минутната разходка през приятното селце и, комбинирани с най-хубавия бургер във Вселената от близката бензиностанция, поставят началото на още един прекрасен ден.

 

След банята и закуската е време за лекцията на Einar Selvik за руните и тяхното езотерично  значение. Презентацията е малко хаотична, но все пак информативна. Концепцията, че от гледна точка на древната нордическа култура, ерата на викингите е началото на края ѝ, е всъщност доста точна, имайки предвид усилията на християнството (твърде успешни) да заличи спомена за всичко преди себе си. 

 

Лекцията ми създава настроение за малко история и отделям време да разгледам експонатите в музея Midgard. Има чудесни артефакти, открити в района – оръжия, предмети от ежедневието, бижута и различни орнаменти. Струва си да се отбележи, че провинцията Вестфолд е една от най-богатите откъм исторически находки в Норвегия. Недалеч от Борре са открити двата най-добре запазени викингски кораба, които сега са изложени в Музея на викингските кораби в Осло, Борре е дало името и на цял художествен стил в украсата и накитите от епохата. 

 

Пропуснала съм L.E.A.F., защото презентацията за руните започна късно и се проточи, затова отивам във викингското село.

 

То е разпънало традиционните си палатки точно срещу входа на фестивала. Има и базар: домашни наденички, печено прасенце, ръчно боядисани прежди, рогове за пиене, домашен сапун, мехлеми, подправки, мебели, котлета и други посуда, лъкове и стрели, части за щитове, бижута, аксесоари, дрехи, обувки, музикални инструменти, овчи кожи и какво ли още не. 

 

 

 

Докато се мотая наоколо, хапвам наденичка и пия медовина, откъм сцената се чуват Blot – сравнително нова норвежка банда, която комбинира блек и викинг метъл. След тях са буквално местните Kirkebrann, което на норвежки означава „горяща църква“. На сцената има метални туби за бензин, а основните теми, вдъхновяващи текстовете са мракът, зимата и богохулството. Доста предвидимо и изтъркано, но това е то якият норвежки блек метъл. Нужно ли е да споменавам боядисаните лица?

 

 

Следват Hamferd. Излизат на сцената в обичайните си черни костюми, като погребални агенти. Като по поръчка за меланхоличния им и безкрайно красив дуум, небето посивява и започва да сипе ситен дъжд. Уви, сетът им  е твърде кратък.

 

 

Вече вали сериозно и се скривам под стряхата на Gildehallen, за да гледам шведите Manegarm, които свирят викинг метъл по учебник и въпреки дъжда, настроението на публиката е все по-ведро. 

 

 

 

Тъй като имам силна непоносимост към всякакви ориенталски ритми, та били те и вплетени в метъл, оставям Melechesh и се настанявам до огъня в Gildehallen, където вече е пълно с весели подпийнали хора. Навън вали все по-силно и решавам да пропусна и поредната норвежка блек метъл банда – Tsjuder и да си пазя енергията за Wardruna.

 

 

 

А те – омайно магични и въздействащи в хладната дъждовна нощ насред гората до древните погребални могили на брега на фиорда – ще закрият фестивала. Чувството е почти религиозно и всички стоим смълчани и неподвижни и попиваме всяка капка дъжд и всяка нота от старинните инструменти и гласовете на Ейнар и Линди. Пеят за Laukr – руната на водата и пречистването и всички вдигаме ръце и лица към дъжда. Пеят за Naudir – руната на нуждата и всички потръпваме от студ. Пеят за Odal – руната на приемствеността и наследството и песен от предстоящия албум Ragnarok и децата на Ейнар пеят на сцената с баща си.

 

 

 

Концертът, като винаги, завършва с песента за смъртта, прехода в отвъдното и прощаването – Helvegen. Бисове няма. 

 

Магията на Midgardsblot продължава.