AMORPHIS, 
Before The Dawn, Amoral 
30.10.2009, София, клуб 'Blue Box'

текст: Никола Шахпазов, снимки: Eлена Ненкова

Няма как Нино Николов, единственият преводач, съумял да преведе финския народен епос Калевала на български, да е бил наясно, че 17 години след първото издание на същите тези красиви предхристиянски стихове, 800 човека ще припяват (наистина – на английски) текстове за чудната воденица Сампо и вещицата Лухи. И не защото всички наоколо са запознати в подробности с характерната поетична линия на Калевала и всички приказни герои в нея (не, няма как дългокосият хиперентусиаст пред мен да знае кой е приказният мъжага Вайнемойнен), а защото всеки в един или друг момент се е сблъскал с музикалното чародейство Amorphis и днес аплодира истерично мятащия сплетените си на расти коси Томи Йоутсен. Аз помня добре момента, в който за първи път чух 'Tales from the Thousand Lakes', а после и 'Elegy', дори не се съмнявам в съвсем същите познания на приятелите, с които пристигам в Blue Box, нито пък на онези очевидно отдадени неколкостотин, които пеят самоотвержено новите, но и старите неща.

Прекрасна статистика е, че концертът е разпродаден и Тангра Мега Рок събират на едно място феновете на финската епика за втори път – две години след безупречното представяне на Amorphis на първия (силно се надяваме – не последен) Nuclear Blast фест тук. Още в 20 часа залата е доволно тъпкана, а лайвът се движи със северноевропейска точност и съвсем според плана виждаме във вихърно действие младите AMORAL – агенти на влиятелния лейбъл Spinefarm, които стържат технически приличен и надъхан, макар и не плашещо оригинален пауър метъл с някои мелодични дет забежки. Сетът им е стегнат, кратък и ни оставя точно глътка въздух преди втората доза финландски прелести с BEFORE THE DAWN.

Те звучат доста по-тежко – вероятно заради грубите, но уместни вокални включвания на гологлавия китарист Туомас Сауконен или пък заради участието на басиста Ларс Елкинд в норвежки състави от блек кръжока като Khold и Winds. Техничарският им дет идва добре на публиката, посрещнат и  изпратен е с овации –съвсем заслужено.

Основната атракция е ясна – след няколко дена ругатни на radiotangra.com (защото билетите свършиха твърде рано за някои и твърде предвидимо за други) и почти две години очакване (за онези от нас, които си загубиха ума и дума онзи 3 ноември в Зимния дворец), щяхме да видим AMORPHIS в София, отново.

По откровени сведения на онези, които преди години бяха виждали групата на сцена с традиционния още от 1995 вокалист Паси Коскиен, сегашният състав на Amorphis  е значително по-концентриран, по-сериозен като звучене, а на живо Томи Йоутсен се справя поне два пъти по-добре от алкохолизирания Паси. Убедихме се в това през 2007, а сега не бе различно.

Тоест – бе поне толкова добро, а разликите бяха в тъпканата зала и парчетата от новия 'Skyforger', които възприемаме като чудно продължение на изпълнения с приказна, традиционна Калевала атмосфера 'Silent Waters'. Абсолютно напук на незначителните моментни проблеми със звука (Томи оплита кабела на микрофона в мониторите и пеенето изчезвя), Amorphis ни смачкват – с рифовете на Еса Холопайнен, допълващите китарни включвания на Томи Койвусаари, познатият ни от години протяжно-епичен и едновременно с това хващащ още на първо слушане рокенрол стил.

ТОМИ е незаменим, неотразим – независимо дали пее мелодичните (и твърде пресни) 'Silver Bride' и 'Sampo' или се впуска между клавирната партия на 'Black Winter Day', завършва черната сесия с 'Black Winter Day' или изкарва страховит фински и едновременно с това неподправено инфернален рев при 'Sign from the North Side'.

Комбинацията е доказано могъща – сега е повторена – при други обстоятелства, но със съвсем същото действие – някъде долу, по средата на залата, аз съм свалил тениската си на Peste Noire и пляскам радостно с ръце, в пълен синхрон с всички онези, чули 'The Karelian Isthmus' две години преди мен, 'Elegy' – 10 години по-късно или дошли направо след петото слушане на 'Skyforger'.

Знаем, че 'My Kantele' ще е последното включване и както Sweet Child of Mine го пеем с пълно гърло и до последно – нищо че сме го слушали хиляда пъти и може би емоцията за стари кучета като нас е по-скоро няколко парчета преди това, когато тресем усилено останалите по главите си косми на 'Against Widows/Cares/On Rich and Poor' медлито, но всяко ръкопляскане на края на подобен концерт е заслужено!

ГАЛЕРИЯ AMORPHIS

ГАЛЕРИЯ BEFORE THE DAWN

ГАЛЕРИЯ AMORAL