4 ГОДИНИ ТАНГРА МЕГА РОК
SECRET CHIEFS 3, BABYFACE CLAN, FAT 32, CONGS FOR BRUMS
07.05.2010, София, клуб 'Sofia Live Club'

текст: Никола Шахпазов, снимки: Елена Ненкова

Обичам думата ”еклектичен”. И въпреки че в най-прекия си смисъл обозначава хаотичност и непостоянство, прилагателното ми изглежда адски подходящо за описание на онзи тип музика, в който правилата и ограниченията просто не съществуват.

Третият концерт по случай четвъртата годинка на онлайн институцията Тангра Мега Рок беше еклектичен, екстатичен, вакханически спектакъл, в който трещеше фрий джаз, бликаше близкоизточна етно екзотика и се стоварваха извратени рокенрол рифове – изобщо, празник на музикалните крайности и странности от всякакъв разряд. Бяхме предупредени, но все пак разразилият се музикален щорм ни изненада. Нека добавя – съвсем приятно.

Още докато търсим добри места и поръчваме първите бири, на сцената някак тихомълком се появява младоликият мистър Чес Смит и започва своят дръм пърформънс, който нарича с красиво-неразбираемото име CONGS FOR BRUMS и представлява страховито one man show за барабани, ефекти и клавир. Чес е перкусионна фурия, отлично програмирана концертна единица, която ни отвява с нещо значително по-интересно от обичайното дръм соло, тъй задължително в класическите рок концерти. Ту динамично-ударен, ту унасящ с бавен ритъм и леки клавирни мелодии, CONGS FOR BRUMS звучи чудесно на живо – мисля да пробвам и албума от 2006.

Както подхожда на цялостната нестандартност на концертната селекция, втората група за вечерта – FAT 32 има малко музикални допирни точки с останалите. Дуото Тонио Капели-Джон Кейсд забива радикално, шумно, истерично – един истински двубой между барабани и клавири, нечовешко смешение на фрий джаз, семпли (от ”Fucking Hostile” на Pantera, The Doors и една камара анимационни филми), метъл мощ и Mr. Bungle отклонения.

Несъмнено най-екстремната група за вечерта, FAT 32 успяват да пораздвижат публиката – забелязваме дори няколко ентусиаста, друсащи глави точно до насърчаващия ги Джон.

Още докато ушите ни пищят от ненормалните удари на Капели и Кейсд, закачулените SECRET CHIEFS 3 вече са заели местата си и стартират двучасовия си, абсолютно инструмантален сет. С прошарената си козя брада, усмихнато-бeзумна физиономия, черна роба и красив медальон с кръст водачът на сдружението Трей Спруънс изглежда като християнски мистик от най-тъмното европейско средновековие, и забива като мюсюлмански китарист, израснал във Флорида, докато е слушал едновременно Франк Запа и Morbid Angel. В тази музика има много етно моменти (основно близкоизточни, но на моменти – почти български), неравноделен ритъм и страховита рокенрол енергия.

”С бъклица и дрян в Sofia Live Club!”, коментира преминаващият Васил Върбанов в един от моментите, когато музиката става наситено народна, дори навява леко асоциации с други Тангра Мега Рок концерти – тези на сиатълските откачалки Kultur Shock.

Въпреки абсолютната липса на контакт между групата и публиката, хората се кефят съвсем очевидно, подскачат, ръкопляскат и крещят ”Slayer!”, а по-запознатите с дискографията на SECRET CHIEFS 3 пробват да поръчат някое конкретно парче.

Всъщност събралите се точно пред сцената фенове са точно толкова еклектична селекция, колкото и музиката тази вечер – виждам стилно облечена дама с кокетен бретон, малка черна рокля, дълги черни ръкавици и токчета, която танцува (и куфее) точно до класически, доволно брадат метъл с тениска на норвежките изроди Ildjarn.

Изтощителното дългото пътешествие из етно импровизациите замъглява съзнанието на хората, голяма част от които някак забравят, че следва още една банда. BABYFACE CLAN се качват на сцената някъде след среднощния час – свежи като репички, за разлика от оклюмалата публика, която не успява да реагира съвсем адекватно, докато обзаведеният с червени ръкавици и риза (всъщност фланелка на Крафтверк, мосю, бел.ред) в съвсем същия цвят Насо Русков доставя обичайното енергичното си шоу от пеене, крясък, невротично търкаляне и театрални стойки.

Чуваме няколко от все още неиздаваните парчета на Клана – разпознавам 'Butterfly Diet', 'E-Misery' и любимото на цял един народ 'Strike Out' (звучат чудничко, време е за EP, че дори и за втори албум). Целият бенд е във форма, сетът е стегнат и силен, но и изненадващо кратичък – все пак вечерта завършва с 'The Robot', а това няма как да е лошо, нали?