OPETH за 6 ГОДИНИ ТАНГРА МЕГА РОК

02 Мапт 2012
news page

They Are The Champions!

OPETH
Von Hertzen Brothers
01.03.2012, клуб 'Blue Box', София

текст: Никола Шахпазов, снимки: Eлена Ненкова

Трудно се пише за OPETH. Независимо дали правиш ревю на ‘Heritage‘ или обясняваш как не са се продали с ‘Ghost Reveries‘, нищо че е първият им албум за голям лейбъл. Още по-сложно е обаче се пише за концерт на шведските прог шампиони.

OPETH са перфектно смазана машина, по-добра от онзи Милан (с фамозното трио  ван Бастен- Гулит-Рийкард), по-силна дори и от левака на Стоичков в най-силния му период. Спортно-футболните алюзии не изникват само защото изгледах концерта точно до човек с жълта тениска на шведския национален отбор по футбол (и съответстващо шалче в допълнение), а и защото командата с капитан Микаел Окерфелт са първенци в едно много сложно първенство, в което отдавна е нужна не просто техническа изрядност, но и нечовешки силен дух, за да успееш.

Всъщност шведската команда е шампион още от 1998, нищо че в онова време, а и десет години по-късно някои не го осъзнаха. Издадения тогава ‘My Arms, Your Hearse‘ е своеобразен пик в европейския метъл ъндърграунд, именно защото със свръхамбициозната си лирическа и музикална концепция прекрачва толкова отвъд границите на мелодичния дет метъл, колкото повечето шведски групи никога не са и сънували.

Нещо повече – OPETH са шампиони именно защото продължаваха да отбелязват и да играят перфектно дори и след срещата си с големите пари (примерно около наистина силния ‘Blackwater Park‘) – идеята на Микаел така и си остана за тежко концептуален и още по-тежко прогресивен метъл и рок, който да не прави компромиси най-вече с качеството.



На живо нещата не са твърде различни. Успях да гледам OPETH на живо три пъти преди този (бележит и някак подчертано празничен) 1 март в София. В различни периоди, дори и в различни страни, при това – всеки път с различен сетлист.

Бихте предположили, че на четвъртия път позицията ми ще е по-скоро на заинтригуван циник и критик, отколкото на преизпълнен с ентусиазъм фен. OPETH обаче не оставят избор – те задължават емоция, извличат такава от теб, независимо дали виждаш как забиват The Drapery Falls не за първи път.

Подобни безапелационно перфектни концерти в София се броят на пръсти. Сред тях бързо бих наредил диаболичните поляци Behemoth (с един нечовешки лайв в ‘Black Box‘ през 2007) и извънземните британци Anathema (преди две години в зала България, неслучайно пак по покана на Тангра Мега Рок. И именно защото са безапелационни е лесно да кажеш много, но всъщност трудно можеш да кажеш достатъчно на онези, които са пропуснали.

Затова казвам ужасно кратко и просто – първият концерт на OPETH в София беше чудесен. Поне толкова чудесен, колкото онзи в Каварна само половин година по-рано, но и чудесно различен от него. Имаше всички предпоставки да бъде такъв и, слава на Бога, оправда очакванията.

Именно затова можехме да минем и без мистериозните подгряващи фини от Von Hertzen Brothers, които до последно не знаехме дали ще свирят. Не защото момчетата не струваха (дори бяха силна добавка за някои присъстващи). А защото малкото изсвирени парчета от актуалния им албум ‘Stars Aligned‘ и подборката от предните три по никакъв начин не можеше да бъде сравнена с онова, което щеше да последва само тридесет минути след техния гиг (този път нещата вървяха по достойно стриктен план-график).

Техният рок с леки олдскул забежки и доловими прог такива се хареса на събиращите се хора, имаше достатъчно драйв и поза, за да бъде над средното ниво, но можеше да бъде пропуснат безпроблемно.



След задължителните встъпителни звуци от луцифериански мантри и отекващ ситар (на запис, дело на немските краутрок класици Popol Vuh) OPETH влизат директно и съвсем очаквано с ‘The Devil’s Orchard‘, след което продължават с хубава прог разходка из ‘Heritage‘,‘Damnation‘,‘Still Life‘ и дори ‘My Arms, Your Hearse‘ – не твърде различна от наистина хубавите им есенно-зимни гигове в Европа, когато бяха заложили на минимум метъл и максимум полуакустичен рок.

Някъде там присъстваме и на най-добрите включвания от поредицата Комедийният клуб на господин Окерфелт, който умело се ебава както с любимата си жертва – басиста Мартин Мендес, така и с Кметъла Цонко Цонев, изрисуваните блокове в Каварна и неизвестен на публиката ”метъл адвокат”.

Ние обаче си знаем, че Микаел Окерфелт не обича константния сетлист и въпреки че за пореден път не получаваме някой от палавите му кавъри (вариращи от Jorn до Бон Джоуви до Napalm Death), стигаме до фигуративната втора част на концерта, в която ни удрят като с тухла в челото с добрия стар техничарски и безобразно разнообразен дет.



‘The Grand Conjuration‘ и закриващият бис ‘Deliverance‘ къртят вратове, а ”някак сантименталното” ‘The Drapery Falls‘ лесно и особено нагледно демонстрира всички положителни черти на Opeth пред разнородната публика, сред която мяркам доста познати лица, но и радващо много млади метъли, които, слава на Бога, ще слушат OPETH, а не Evanescence.

Не, не ми казвайте, че саундът е куцал в този или онзи момент. Дори не споменавайте за липсата на гардероб, тоалетните или района около Централна гара.

Тези неща са дребни и изключително пренебрежими пред момента, в който двойният китарен щорм на Микаел и Фредрик премине през главата ти. ‘Deliverance‘ е буреносен край на един труден репортаж и един чуден, чуден концерт. за който може да се каже много, но е трудно да се каже всичко.

P.S. Честит шести рожден ден, Тангра Мега Рок! Празненствата започват добре.

СЕТЛИСТ И ГАЛЕРИЯ


 

Източник: radiotangra.com

Kоментари:

Нина
03.03.2012
Галерия със снимки?? ;/
ЙоМаМен
02.03.2012
Дерз ноу ийст, дерз ноу уест Опет ис да бест, мадафакин ест!
opeth
02.03.2012
Tusental tack,)
Нафърфорий Гъзогласний
02.03.2012
Скоро ще има ли концерт на Ебанизм?????
Нафърфорий Гъзогласний
02.03.2012
Аз пък не отидох!!!
Cnupmucm
02.03.2012
Браво Банда, браво Опет, браво на човека с жълтата тениска и шала! Tre Kronor! ;)

Напишете коментар:

Въведете кода от картинката: