ТОРИ ЕЙМЪС в ЗАЛА 1 на НДК

20 Юни 2014
news page

ТОРИ ЕЙМЪС

20.06.2014, Зала 1, НДК, София
текст: Ивайло Александров, снимки: Йордан Михайлов-Дългия

ТОРИ ЕЙМЪС
в София. Почти като мантра си повтарях това изречение в първите дни, след като Eventease обявиха концерта на толкова важен в личния ми свят артист. Не смеех да повярвам.

После ме хвана страх, че нещо може да се прецака и лайвът да не се случи. Глупости, разбира се. Отдадох се на предконцертни треска и вълнение, нещо, което годините концертен живот отдавна са поизтрили от емоционалния ми резерв.

Гледах ТОРИ ЕЙМЪС преди 3 години във Виена. Тогава беше със струнен квартет, след доста различен албум. Тази пролет, за пръв път от 10 години, ТОРИ е на турне сама с нейния Bössendorfer (и един синтезатор за разкош), след като издаде великолепния 'Unrepented Geraldines', с който се връща по-скоро към звученето на 'Scarlet's Walk' и топлия дъх на циганското лято по американските пътища.



Концертът в София, логично, е много различен от първия ми неин. Всъщност, всеки концерт на ТОРИ ЕЙМЪС е различен.

Сама автор и изпълнител на песните си, пианист от 3-годишна, тя няма никакъв проблем да променя сетлиста от вечер за вечер. Всеки неин спектакъл е специален подарък за публиката в този момент, на това място, ексклузивност в творчески поклон. Поклон и от нас.

Малко след осем е, краката ми потропват нервно под седалката. Около мен са някои от най-близките ми хора, моят опорен лост при душевни катаклизми. Тя излиза на сцената, сама, под високите, осветени в зелено завеси.

На подиума са пианото и синтезатора й. На крака сме и аплодираме, но не чувам ръкопляскането, в ушите ми бучат вълни. Сядаме и ТОРИ започва с 'Parasol от The Beekeeper'.



Тя притежава магията на живото изпълнение.

Унася ме в музиката си и в моите лични асоциации, отплувам във вълните на спомени и вълнения. На 'Crucify' изтръпвам, песента звъни повече в сърцето, отколкото в ушите ми, чувам последните 15 години наведнъж.

ТОРИ ЕЙМЪС я посвещава на трагедията, сполетяла страната ни същия този ден. Откровен и емоционален човек и артист, както винаги искрена в хуманността си. Нарича я "a song of healing". Просълзявам се, няма никаква поза.
 


Тази вечер е последната от европейското й турне. Тази вечер е поредната специална за нея. Както всеки път, когато свири.

За пръв път е в София и ни подарява пъстър калейдоскоп от песни от 90-те, пръснати из шепата звезден прашец от новите й издания. И в тази феерия се унасям в забравени и неочаквани любимости като 'Siren' от саундтрака на 'Големите надежди', нежната 'Selkie' от все още топлия й нов албум, прекрасната 'Silent All These Years'... Всъщност, на нея усещам, че пести високите тонове на вокалната линия.

Нормално, казвам си, тази година ще стане на 51. Минути по-късно се разсмивам с глас на наивността си. Tori Amos прави убийствен кавър по 'Take My Breath Away' на ню уейв героите Berlin, където извисява и своя, и гласа на пианото.



Да вметна - звукът в Зала 1 беше брилянтен
.
Следва втори кавър - 'In Your Room' на Depeche Mode. От лирична пиано изповед, песента избухва в могъщ електропоп взрив.

ТОРИ се обръща към синтезатора и бийта на песента тресе пода на залата, докато тя засилва постоянно с клавиши и глас. Настръхнал съм и имам чувството, че очите ми светят в мрака.

И след това минутки спокойствие с 'Lust' от 'To Venus and Back'. Но само минути, защото след нея ни плъзва по лъскавата 'Suede' от същия албум - личен фаворит, личен земетръс.

Дясната й ръка лежи на синта, като подлага плътен фон, докато с лявата изтръгва акордите от пианото. Разперила ръце като грациозна бяла птица, над светлината на прожекторите, понесена в хлъзгавата мелодия на песента ТОРИ ми напомня нещо извисено, голямо и почти езически окултно. Не забелязвам нищо, никой, само тази жена, пианото й, предаващи погребани спомени от отминали животи.



Записаната китарна интродукция на 'Cornflake Girl' изпраща стотици към оркестрината - сигнал, че концерта е към края си. Не усещам кога и аз съм се изправил на 10 метра от пианото и червенокосата фея, около мен пращи като пред буря на хълм със самотен далекопровод.

Изпращаме я, като знаем, че след секунди ще се върне. И тя се връща с 'Wedding Day', която прелива в 'Jackie's Strength', поредна безкрайно любима песен.

И след това е 'Winter', зимата, дадена ми като летен подарък в една мъртва августова вечер; зимата, която за пръв път ме накара да пиша за песен; зимата, през която пораснах.

Финал. Нямам думи, само една упорита сълза.

Източник: radiotangra.com