MOTORHEAD - 'Bad Magic' (2015)

03 Септември 2015
news page

Има групи, които са яки. Има групи, които са велики. Има групи, които са класика. Има групи, които са легенда. Има групи, които са култ. Има групи, които са институция. Като цяло общото между тях е, че повечето слушат MOTORHEAD. Предълъг е списъкът с имена на величия, които посочват Леми и компания (The Holy Power Trio) като мотивация и авторитет в света на Рокендрола. 

"We are "Motorhead and we play Rock'n'Roll!" - емблематичната реплика на Леми, с която почти без изключения открива сета. Е... таквоз... не е съвсем вярно вече. От доста време MOTORHEAD не просто свирят рокендрол, не просто олицетворяват рокендрол, те СА рокендрол. И 'Bad Magic' е поредният албум, с който подчертават това.
 
Изненади в албума няма. Леми, Фил и Мики не ги търсят, ние не ги и искаме. Получаваме точно това, което очакваме, когато видим Snaggletooth да се усмихва чаровно от обложката - як ритник в ташаците, облаци алкохолни изпарения и жалните вопли на съседите, които остават нечути, понеже "Of course it's loud. It's me in it!", както казва Леми. Темпото е сравнително умерено, ако го сравняваме със 'Sacrifice' или 'In the Name of Tragedy', да речем, но пък за сметка на това парчетата заобикалят главния мозък и задействат директно вратове и крака, така че забравете да държите пълна чаша с алкохол, докато слушате 'Bad Magic' - ще разпределите съдържанието във вратовете на другарчетата. 
 
Първите стържещи думи, които Леми изстрелва са "Victory or Die" и после следва яка тупалка. Камерън Уеб, който вече е продуцирал толкова албуми на групата, че може би следва да го броим за постоянен член, не се е разсейвал с fade-out ефекти - едно парче спира да пердаши, веднага започва следващото.
 
Няма време за паузи и лирически отклонения - 'Victory or Die' свършва с трясък и половин секунда по-късно вече трещи 'Thunder & Lightning'. Така се редят всички песни от абума - няма смисъл от спирачки, когато караме на шеста предвка. Леко изключение прави 'Till the End', баладата, която успява да е кротка за около куплет време, после Фил прави нагледна демонстрация защо съществуват китари на този свят.
 
Композициите предлагат красиво минималистично разнообразие - увичат те в инерцията си и точно, когато очакваш същия риф да се повтори пак, мелодията поема в друга посока. Страхотна комбинация между добре познатото и неочакваното. А като споменах мелодия, следва да спомена и ритъма - не знам колко хора си дават сметка колко точно велик барабанист е Мики Дий - тупалките му вдъхват живот на парчетата наравно с Леми и Фил.

И пак опираме до величието на MOTORHEAD - трима души в точното време, на точното място, намерили призванието си. ...А кавърът на 'Sympathy for the Devil' доказва максимата, че когато Леми направи кавър на твоя песен, тя вече не е твоя песен.
 
Песни заслужаващи внимание: всички. Песни, които ми харесаха с йота повече от останалите (към днес на обяд): 'Thunder & Lightning''The Devil','Electricity''Evil Eye''Choking On Your Screams''Sympathy for the Devil'
 
В заключение - Snaggletooth от години вече е собствен печат за качество и няма изгледи това да се промени. Всеки, който търси истински нерафиниран рокендрол, ще го намери в 'Bad Magic'.
 
(Оценка 5.75)
Източник: RadioTangra.com