CLUTCH - 'Psychic Warfare' (2015)

14 Октомври 2015
news page

Не мога да не споделя с какво голямо задоволство наблюдавам как с всеки следващ албум CLUTCH стават все по-малко нишов интерес и все повече група, която всички признават за една от най-добрите на нашето време. Защото е заслужено. От една страна топлината, емоцията и липсата на глупости в музиката им са неоспорими и затова – грабващи. От друга, малко групи могат да се похвалят с подобна креативна жизненост 20 години и 11 албума след началото на кариерите си.

'Psychic Warfare'
не променя нито треакторията, нито формулата, по която се развиват нещата за тази група. Като съвсем правоверен CLUTCH, албумът прелива от моментално хващащи блусарски рифове, безотказно размърдващи задника ти грууви ритми, изпълнени с патос на южняшки проповедник вокали и лирически бисери, които могат да напълнят цяло отделно ревю.

С по-малко хармоника и по-малко орган, но с повече набичени китари от Тим Сълт, 'Psychic Warfare' е албум, който взима наквасената в рок история енергия на 'Earth Rocker' (2013) и шумно слага думата хард отпред. “We are monsters, we are older than men/ Yes, we are Gorgons and we will have our revenge!” – е бойният вик, който Нийл Фалън надава над маршов ритъм в 'Behold the Colossus'.

Преди да стигнат до там обаче CLUTCH тръгват с убийствено хващащата 'X-Ray Visions' – която способна да те разтанцува дори да си от камък. А заиграващият се с куп конспиративни теории текст само допълва впечатлението, че нещото, което CLUTCH взимат най на сериозно, е да се забавляват – и тебе покрай себе си.
 
Фалън продължава изповедта си от плъзгащи се по бръснача на лудостта рок истории в 'Sucker for a Witch', 'Noble Savage' и по-забавената 'A Quick Death in Texas', която намига на блус героите от споменатия в заглавието американски щат (“Please forgive me, Mr. Gibbons” – моли вокалистът, преди да започне втория куплет). 
 
И да, CLUTCH са страшни, когато дават на дивашката си страна да се вихри. Но както знаем от 'Regulator', когато оставят шума настрана и позволят на китарите да подрънкват в простора, те са велики. Замечтаната южняшка балада 'Our Lady of Electric Light' напомня за това в средата на албума. А затварящата 'Son of Virginia' ти го потвърждава, градирайки от протяжен мрачен блус до пращящи от Led-Zeppelin-ска епичност китарни мелодии.
 
На този етап CLUTCH вече са нещо като Motorhead-a на своята рок ниша – отлежалата без да изветрее група, на която винаги можеш да разчиташ. Идеята отдавна не е да откриват колелото в музиката, а просто да ти напомнят колко е добре колелата да са кръгли. Е, 'Psychic Warfare' е поредното идеално кръгло колело на CLUTCH.
Източник: RadioTangra.com