Идеята METALLICA да свирят концерт заедно със симфоничен оркестър винаги ми се е струвала очевидно добра.

Епичните парчета от първите четири албума са така или иначе пропити от влиянието на класическата музика върху покойния Клиф Бъртън – а по-разтоварените аранжименти на песните от 1991-а нататък оставят звуково пространство, което един оркестър може да запълни и да ги изкара на друго ниво.

Музиката просто си пасва. От там нататък е въпрос на изпълнение. Прочетете цялото ревю