NICK CAVE AND THE BAD SEEDS – ‘Ghosteen’ (2019)

18 Октомври 2019
news page

Едва ли когато през 2012 записва нови парчета в уюта на провансалско имение от 19 век, НИК КЕЙВ е осъзнавал, че те ще имат толкова голямо значение за музикалното му бъдеще. Но всъщност се оказва точно така – издаденият през 2013 ‘Push the Sky Away’ е не просто петнайстият албум на NICK CAVE AND THE BAD SEEDS, а много сериозен стилистически завой за групата, който поставя началото на своеобразна трилогия от албуми, включваща издадения през 2016, скоро след смъртта на сина му Артър, ‘Skeleton Tree’ и съвсем новия ‘Ghosteen’.

 
И въпреки че всеки от тези албуми има свой собствен саунд и концепция, те се характеризират с близък електронен минимализъм и ембиънт атмосферност, изпълнени са с тиха меланхолия и още по-тиха тъга, толкова различни от шумно-емблематични деветдесетарски BAD SEEDS издания като ‘Henry’s Dream’ и ‘Murder Ballads’, а дори и от по-нови неща като ‘Abattoir Blues / The Lyre of Orpheus’ и ‘Dig, Lazarus, Dig!!!’.
 
Прогресията във формалната трилогия албуми е видима – ‘Ghosteen’ е най-деликатното и меланхолично, дроун и ембиънт издание в дискографията на NICK CAVE AND THE BAD SEEDS. Без съмнение и заглавието е съвсем на място – много от парчетата тук звучат призрачно и неземно, а НИК КЕЙВ сякаш се моли, или пък разказва своите сложни, фантастично цветни и понякога наситени с религиозна символика съновидения (особено в spoken word композицията ‘Fireflies‘).
 
Тук най-често звучи любимото на КЕЙВ пиано, а УОРЪН ЕЛИС отговаря за аналоговите синтезатори, електронните подложки, лууповете и епизодичните, почти безплътни включвания на цигулка и флейта. Басът на МАРТИН КЕЙСИ и перкусиите на ДЖИМ СКЛАВУНОС и ТОМАС УАЙДЛЪР липсват почти напълно, правейки саундът на ‘Ghosteen’ истински различен от почти всички останали NICK CAVE AND THE BAD SEEDS албуми.
 
Неслучайно споменахме думата „минимализъм“. И я използвахме съвсем на място, макар че би могла да бъде и подвеждаща – защото макар че звукът на ‘Ghosteen’ е изтъкан от малко инструменти, не е интрузивен и бомбастичен по стария пънк и рок начин, той толкова често е многопластов и красив, че слушането му с добри слушалки е направо задължително. Нещо повече – ‘Ghosteen’ е особена пресечна точка на езотеричен музикален минимализъм и приказно разточителство – в крайна сметка, това е двойно издание с дължина почти 70 минути и две парчета, продължаващи над 12 минути всяко – затова тук няма нищо прибързано, а всеки звук, шум и хармония може да бъде развит до своята концептуална цялост (чуйте внимателно как се разстилат парчета като ‘Sun Forest’ и закриващото ‘Hollywood’).
 
В центъра на тези фантасмагорични музикални пиеси е гласът на КЕЙВ – неговият тъжен, но все така красив и уверен глас, който ни води през разкази за любов и смърт, загуба и отчаяние, светлина и оптимизъм. ‘Ghosteen’ е изискано-поетичен, болезнено откровен и изпълнен с много живот албум, който е не просто поредното, задължително заради индустрията издание, а една от най-красивите колекции песни в и без това прекрасната дискография на един от най-великите в съвременната музика.
 
Източник: RadioTangra.com