W.A.S.P. - Блеки Лоулес

22 Април 2007
news page
"Или забравяш за анархията и революцията и ставаш част от машината, или започваш да се бунтуваш още по-яростно против системата."

С новия си студиен албум, "Dominator", W.A.S.P. са на път да докажат, че ни най-малко не са изгубили от канската си мощ, донесла им световна слава в средата на 80-те години. Това обаче не е най-важното за фронтмена, основател, вокалист, китарист и единствен постоянен член в американския метъл квартет, Блеки Лоулес, както става ясно от пространния му разговор с основателя на единственото независимо професионално рок радио в България, Тангра Мега Рок. В следващите редове ще ви връхлетят размисли не само за музика, но най-вече за хищната звукозаписна индустрия, войната във Виетнам, безумията в Ирак, негативизма спрямо Джордж Буш, анархията и революцията...

Васил Върбанов: Хей, Блеки, здравей! Как си?

Блеки Лоулес: Добре, благодаря.

В. В.: Поводът да си говорим днес е предстоящото студийно издание на W.A.S.P., "Dominator". Според мен, албумът е много силен и вярвам, че и ти си на същото мнение.

Б. Л.: Мисля, че вие имате по-добра представа какво представлява албумът. Обикновено ми отнема около година да се абстрахирам от работата по всеки един от записите ни, тъй като все още съм прекалено навътре в нещата около датата на издаването им и не мога да преценя обективно, така че се доверявам на мнението на слушателите.

В. В.: Колко време ви отне работата по "Dominator"?

Б. Л.: Не много. Всъщност, това е може би най-бързо създаденият ни албум. Композирането на песните ни отне около месец, записахме го за още два и бяхме готови.

В. В.: Сигурно е имало сериозна причина за това.

Б. Л.: След "The Neon God" (2004), който бе един доста дълъг и тежък албум в две части ("Part 1: The Rise" и "Part 2: The Demise"), си казах, че за "Dominator" ще махна главата си, ако мога така да се изазя, пък да става каквото ще. Това е най-добрият и честен начин за правене на музика, тъй като не даваш възможност на съзнанието ти да потисне подсъзнанието ти. Много писатели ще ви кажат, че постъпват така, защото по този начин не знаеш къде ще се озовеш - нещо като маратонско бягане на тъмно, от което може и да излезе нещо интересно. Реших да рискувам.

В. В.: Дали положението по света днес е толкова зле, колкото се говори в "Dominator"?

Б. Л.: Зависи от гледната точка. Ето, преди три дни в Ирак бяха убити над 130 души, така че за хората там ситуацията е ужасна, а за онези, които не са пряко засегнати, подобна трагедия може и да няма абсолютно никакво значение и... Знаеш ли, аз съм репортер и се старая да отразявам това, което виждам. Единствената разлика между мен и пишещите по вестници и списания журналисти е, че аз предавам посланията си чрез музика и рими.

В. В.: Всички американски музиканти, с които сме си говорили през последната година, категорично заявяват, че правителството на САЩ не струва, че войната в Ирак е глупост...

Б. Л.: Да, и виж какво стана през 70-те години - музикантите накараха хората да се заинтересуват от случващото се около тях. Именно тази загриженост, която се появи у обикновените хора, спря войната във Виетнам.

В. В.: Значи всичко зависи само от общественото мнение или тази загриженост си съществува дълбоко в сърцата на хората?

Б. Л.: И двете. Още пред 150 години Ейбрахам Линкълн е казал, че правителството ни е на народа, от народа и за народа, а ние, американците, все още вярваме в това, въпреки че от време на време се появяват такива като Буш или Ричард Никсън. За щастие, системата ни е с такъв баланс, че президентът не може да действа без съгласието на Конгреса и обратното. Ето защо, както е казал Томас Джеферсън, всички промени се случват много бавно. По този начин системата ни е изградена така, че страната ни никога не би могла да се превърна във фашистка.

В. В.: Нека най-сетне да поговорим и за музика. W.A.S.P. имат нов състав - ти, Дъг Блеър (соло китара), Майк Дуда (бас) и Майк Дупке (ударни). До каква степен тримата участваха в създаването на "Dominator", или това е един албум на Блеки Лоулес?

Б. Л.: Ще го кажа съвсем отговорно и официално - никога досега не е имало албум на W.A.S.P., в който цялата група да е била замесена до така степен, включително и дебюта ("W.A.S.P." [1984]). Аз написах песните, но след това, по време на репетициите и записите, и тримата даваха множество идеи. Дори и сега, като се замисля за някои конкретни пасажи, си давам сметка, че тези песни никога нямаше да звучат толкова добре без участието на всички.

В. В.: Преди малко спомена 70-те години. Тогава доста хора са имали проблеми заради това, че са показвали среден пръст на правителството. Очакваш ли ядове за себе си сега, имайки предвид посланията и упреците, които отправяш чрез "Dominator"?

Б. Л.: Да, възможно е, но когато правиш нещо със страст, не се замисляш за последиците. Навремето младите хора са палели университети в ситуации като днешната, защото са знаели, че следващите, които ще бъдат изпратени като пушечно месо във Виетнам, са именно те. Днес имаме т. нар. професионална армия и това създава нещо като летаргия. На хората не им пука, тъй като са наясно, че няма да бъдат експедирани в Ирак. Въпреки това, много американци умират, а това се случва, защото САЩ започнаха тази мръсна и безсмислена война, която няма нищо общо със събитията от 11 септември. Тогава, след атаките срещу Световния търговски център, и аз бяха ужасно гневен и бесен на тези, които събориха кулите, и исках да ги преследват като животни и да ги екзекутират като животни, защото те са точно това - животни. Искам го и досега, но войната в Ирак няма нищо общо с това. Мисълта ми е, че именно заради тази летаргия, нещата нямат нищо общо със ситуация през 70-те, ето защо бих се радвал, ако американците и хората по света се вдигнат срещу войната и окажат силен натиск върху правителството на САЩ.

В. В.: Как ще се развият нещата според теб? Мислиш ли, че следващата стъпка е война в Иран?

Б. Л.: Ще ми трябва кристална топка, за да разбера... Като се замисля, нали знаете какво се случва в бизнеса. Още преди две години твърдях, че Буш обяви война на Ирак не заради петрола, както си мислят мнозина, а заради нещо много по-голямо. Това е като със семейния бизнес - в момента САЩ се опитват да създадат собствен бизнес в Близкия Изток. Ето, преди шест седмици една от големите американски корпорации заяви, че мести главния си офис в Дубай, за да избегне щатската система на данъчно облагане. Глупости! Те отиват там, където ще бъдат по-близо до крайните си клиенти - купувачите на оръжие. Историята учи, че когато владееш някого икономически, придобиваш и социална, и политическа власт над него.

В. В.: Виждаш ли светлина в края на тунела?

Б. Л.: Няма значение какво виждам. Важно е какво ще се случи със света. Повечето хора са добри, но големият бизнес и парите ги променят и ги правят зависими от работодателите им, от правителството и т.н. Хората стават зависими от големите корпорации и стават роби на парите, които получават за труда си - именно за това пеят Pink Floyd в песента си "Money"... А в парчето си "China Gril" Дейвид Боуи пее как един гигант, какъвто е Китай, ще се развива с помощта на западните идеологии, които, в крайна сметка, ще му наложат да иска все повече и повече от това, което му предлагат, и той ще се промени неусетно. Аз лично нямам от какво да се оплача, но по света има много хора, които не желаят да се ползват от "облагите" и начина на живот на Запада - именно затова избрах за заглавие на новия ни албум "Dominator", тъй като да доминираш означава да налагаш на хората нещо, което не желаят.

В. В.: Като те слушам, оставам с впечатление, че машината, наречена "звукозаписна индустрия", не е успяла да те пречупи и да те накара да спреш да мислиш ни най-малко...

Б. Л.: Рокенролът винаги е бил с анархистичен дух и е тясно свързан с революция... Нали знаете какво казват хората - че едва една на 1 милион групи успява да подпише издателски договор със звукозаписна компания. Е, когато навлезеш навътре в нещата, разбираш, че от тези 1 на милион групи, едва 2% виждат някакви пари от лейбълите. Тогава си даваш сметка, че това е една чудовищна машина и разбираш, че пред теб има само два пътя - или забравяш за анархията и революцията и ставаш част от машината, или започваш да се бунтуваш още по-яростно против системата. Няма средно положение. Пример за първото са рок бандите, които изведнъж сменят стила и започват да свирят поп, а за второто - музиканти като Нийл Йънг, които просто отказват да се подчинят на системата. Възхищавам му се.

Права: Тангра Мега Рок

Източник: