“Не е нужно да слушаш всички лъжи, с които те засипват - просто изключи телевизора!”

"Mastercutor" – 11-ият студиен албум на немския квинтет U.D.O., съзря дневната светлина на 18 май 2007 г. чрез AFM Records. Това бе и причината за приятелския ни разговор с лицето на групата - малкият мъж с големия глас, бившето гърло на германските хеви метъл законодатели Accept, хер Удо Диркшнайдер.

Васил Върбанов: Здравей, Удо, как си?

Удо Диркшнайдер: Чудесно, благодаря!

В. В.: Да започнем веднага по същество. Кой е човекът, чийто глас се чува в интродукцията към "Mastercutor"?

Удо: Един англичанин - казва се Франк Найт. Той работи с нас вече десетина години, по-точно се грижи тектовете на песните ни да бъдат на правилен английски.

В. В.: Каква е ролята му в това въведение към албума?

Удо: Франк е нещо като водещ във въпросната едноименна песен от диска. В нея става дума за всичките тези перверзни телевизионни игри от сорта на "Биг Брадър" "Бягащият човек" и пр., където участниците често трябва да забият нож в гърба и на най-добрите си приятели, само и само да спечелят някакви точки. В интрото Франк въвежда слушателя в целия албум.

В. В.: Чак толкова ли си отвратен от тези телевизионни предавания и риалити шоута, че да те вдъхновят да им посветиш цял албум?

Удо: Да, това е ужасно! Дават ги по всички телевизии, по целия свят, само и само да привлекат по-голяма аудитория. Особено тежко е положението в Япония. Последният път, когато бяхме там, направо не можех да повярвам на очите си какво пускат по телевизията. Японците са луди на тази тема.

В. В.: Да се върнем към албума. Второто парче, "The Wrong Side оf Midnight", започва със звук от пращене на стара грамофонна плоча...

Удо: Идеята е да въведем слушателя в един друг свят, като при четене на книга. В даден момент, разлиствайки следващата страница, изведнъж се случва нещо лошо и попадаш в бездната... или срещаш дявола... Просто в определени ситуации, ако вземеш неправилно решение, можеш да се озовеш в един мрачен свят, в друго измерение...

В. В.: Може ли да се  каже, че всичките 12 песни в "Mastercutor" са обединени от някаква обща концепция?

Удо: Не точно. В "The Instigator", например, става дума за диктаторите на нашето време. В "Walker in the Dark" се пее за всички сексуални перверзии, които човек може да си представи, "Master of Disaster" е за лъжливите политици, като Буш и неговата война в Ирак... "The Devil Walks Alone" е за наркотиците, алкохола, секса и всичко, което се случва в рок бизнеса, а в последното парче, "Crash Bang Crash", има един пасаж, в който пея: "Още не съм мъртъв!", след което водещият, за когото стана дума в началото - въпросният Мастъркютър - казва: "Благодаря ви, че слушахте! До следващия път!"

В. В.: Доста мрачен албум...

Удо: Не, не бих казал. Агресивен, мелодичен и модерен - да, но не и мрачен.

В. В.: Да, но нещата, за които пееш, например секс, перверзии...

Удо: Това не е мрачно, ха-ха-ха!

В. В.: Но политиците са, в известен смисъл.

Удо: Е, добре, би могло да се каже, че в албума е засегната и тъмната страна на света.

В. В.: Кое тогава е светлата му страна - танци и текила ли?

Удо: Хе-хе, и водка! Светлата страна е да се радваме на живота. Не е нужно да слушаш всички лъжи, с които ни засипват политици, диктатори и шибаните телевизионни игри - просто изключи телевизора и прочети някоя книга, например.

В. В.: Да завършим с един по-специален въпрос. Не си особено висок, нали?

Удо: Не...?

В. В.: Има един израз, който се употребява по адрес на теб и Рони Джеймс Дио - малките хора с големите гласове. Кой от двама ви е по-висок?

Удо: Аз!

В. В.: Сигурен ли си?

Удо: Да, малко по-висок съм от Рони.

Права: Тангра Мега Рок