"No one loves or hates me/ I’ve been away for too long", пее КРИС КОРНЕЛ в припева на първата песен от 'King Animal', албума-завръщане на SOUNDGARDEN, който се появява цели 16 години след предишния.

Но е прав само за второто – наистина групата отсъства прекалено дълго. Съвсем не сме станали безразлични към нея обаче. Това парче е сравнително праволинейното начало на един крайно неправолинеен албум, в който SOUNDGARDEN се възползват от абсолютно всеки шанс да направят завой встрани.

И сори, пич, но така и не сме се отучили да обожаваме това.

SOUNDGARDEN продължават да са алтърнатив групата, която дължи най-много на метъл първоучителите Led Zeppelin и Black Sabbath, а 'King Animal' звучи и като логичното развитие след 'Down on the Upside' (1996), и като модерен прочит на албумите от 80-те, обогатен с опита, произлизащ от последвалите две десетилетия правене на музика. 

Но ако има нещо, което да го отделя от досегашните издания на групата, това е бликащият от него мрак. Докато върховите  албуми от 90-те притежаваха язвителен подтекст, който придаваше на музиката привидно приповдигнато звучене, 'King Animal' не разчита на намеци, ами те потапя в меланхоличните си дебри съвсем директно.

В и без това мрачни песни като 'Bones of Birds' и 'Black Saturday' има атмосферични пасажи, в които музиката сякаш спира и остава само мракът. Той обаче е само една от жилките в албума – другата е чисто музикантска.

'Non-State Actor' и 'By Crooked Steps' са примери за упоритостта, с която SOUNDGARDEN отказват да се повтарят и в рамките на четири-пет минути разглобяват и после построяват наново всяка песен по няколко пъти.

В епоха, страдаща от синдром на дефицит на вниманието, това е впечатляваща смелост. А най-самобитната песен идва на смия финал – блусарската 'Rowing', в която на фона на семплирани барабани и нежно дрънчащи китари, Корнел обяснява с прости метафори, че животът е непрестанни усилия, а да се откажеш означава смърт.

Подобаващ край за албум, който определено не звучи като нещо, направено само, за да съживи нечия банкова сметка. 'King Animal' има душа и въпреки целия си мрак и песимизъм е много повече празненство на живота отколкото каквото и да е друго – едно крещящо доказателство, че докато още мърдаш, си с пълна сила в играта.

И прощавайте за тъпото клише, но завръщането на SOUNDGARDEN е повече от вдъхновяващо!