SOULFLY Omen (2010)

26 Май 2010
SOULFLY Omen (2010)
  • Лейбъл: Roadrunner Records
  • Издаден: 2010
  • Aвтор: Стефан Йорданов
  • Оценка:
‘Omen’ е новото доказателство на Soulfly, че бандата на Макс Кавалера вече се нарежда сред групите-институции на жанра- онези, които ще заменят старата гвардия от мултиплатинени стадионни динозаври. Това не е ласкателство, просто естественият ход на историята. Soulfly издадоха албум, който окончателно ги върна в правия път, далеч от (на моменти) противоречивите експерименти с уърлд музика и близо до сърцата на онези, които помнят и тачат класическата Sepultura. ‘Omen’ e седмият пореден студиен албум на Soulfly. Магията на числото е оправдана още на „входа” на албума- от обложката те гледат седем плашила с противогази, които държат в ръце символите на седемте смъртни гряха- илюстрация на един от кошмарните сънища на Кавалера. В по-дълбок аспект, именно ‘Omen’ слага началото на ново броене- все пак албумите на Sepultura с Макс бяха само 6. Когато заредиш диска и натиснеш спусъка, моментално ще усетиш новата сурова и унищожителна енергия. От металния Боб Марли не е останала никаква следа. Напротив, отварящото ‘Bloodbath And Beyond’ демонстрира пънк отношение, пънк конфигурация и пънк послание. Подскачащият груув на ‘Rise Of The Fallen’ с Грег от Dillinger Escape Plan ле-е-е-к-о напомня за времената на ‘Primitive’, но интересното идва с тройката ‘Lethal Injection’, в която гостува Томи Виктър от Prong, апокалиптичния звяр ‘Kingdom’, повлиян открито от британския метъл от края на 70-те години на миналия век и кървавата касапница ‘Jeffrey Dahmer’. Естествено, Макс не може да достигне лирическите висоти на Slayer, особено когато става въпрос за серийни убийци и текстът се е получил малко повърхностен, но за сметка на това рифовете отдолу бутат стени. Какво остана още? ‘Off With Their Heads’ и ‘Vulture Culture’ са типични сепултурски тресни от времето на ‘Arise’, после идват великолепната ‘Mega Doom’ и малко зациклящото ‘Counter Sabotage’, сякаш да покажат, че в ‘Omen’ наистина няма място за оптимизъм, духовност или човеколюбие. Този албум е мрачен и кървав- от началото до самия край с неизбежната тъга на ‘Soulfly VII’- такъв, какъвто го чакахме от години.