• Лейбъл: Napalm Records
• Издаден: 2013
• Aвтор: Ивайло Александров
• Оценка:

Много обичам, когато се потя като студент преди сесия пред нов албум от важна група, а после да изпадна в истерична радост.

Практиката ми е показала, че нерядко бандите със сериозен стаж издават доста големи тъпотии от един момент нататък. Слава Богу, Дейв Уиндорф ми тегли съвсем опреснителен шут в гъза, в посока лилави космически сияния.

'Last Patrol' не е последният албум на MONSTER MAGNET, заплашва ухилено Дейв в скорошно интервю. "Ама звучи готино и провокативно, нали?”

За името да, но в албума няма никаква провокация... освен тази да си спраскаш главата от кеф. Вече без Ед Мъндел на борда на совалката притеснението, че китарната мощ от 'Mastermind' (2010) ще отсъства, се изпарява със светлинна скорост в някоя черна дупка – Гарет Суийни и Фил Кайвано (основно Фил) са изляли красиви и лъскаво-психеделични китарни пластове, които неусетно ме накараха да си погледна дисковете на 'Dopes To Infinity' и 'God Says No'.

Тежестта на предния запис все още пулсира от парчетата в 'Last Patrol', но някак хлъзгаво кара песните да вибрират в класическа Monster Magnet психеделия.

'I Live Behind The Clouds' започва нежно, почти шепнещо, преди да избухне в типичната за бандата епика и до края на парчето усещаш тази непогрешима еуфория, която те стиска за белите дробове, докато слушаш и сам не усещаш как си усилил уредбата до границата на съседската търпимост (или над нея, но да го духат).

И после идва 'The Last Patrol' с почти десетминутния си трип из време и пространство и те кара да се чувстваш като в ракета от футуристичен комикс, която лети сред ярки звезди, шарени планети и пъстри проекции на Млечния път, със скорост, от която нивото на адреналин скача редом с космите по тялото, а кожата боли от настръхване, докато парчето ускорява, ускорява, ускорява...

А след това е кавърът в албума. Е, мама му стара, MONSTER MAGNET решат ли да правят кавър, обръщат сравнително непопулярни песни от (по-далечното) миналото в абсолютен взрив от тестостеронна рок експлозия.

В случая е красивата 'Three Kingfishers' на ДОНОВАН, която от ранен фолк-сайк със ситар мутира в епично вулканно изригване с бедствени последствия...

Абе, защо да ви развалям кефа от трипа 'Last Patrol'?

Вземете си диска, плочата, мр3-ките от торент тракерите, все тая. Но слушайте силно и имайте предвид, че ви чака почти час жесток, чистокръвен, пулсиращ, мелодичен, рифов, епичен и душевно пенетриращ рокенрол от една от най-яките банди, газила сцените някога.